Рената Тебалди – певицата с „най-съвършения човешки глас“

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“ отбелязваме 100 години от рождението на Рената Тебалди, която е смятана от мнозина за един от най-ярките сопрани на XX век. За нея Монсерат Кабайе споделя в интервю: „Тя беше нашата Аида, нашата Травиата, нашата Манон Леско. Тя беше всички роли и притежаваше най-съвършения човешки глас, който бяхме чували“.

Кариерата на Рената Тебалди започва стремително в родната ѝ Италия, когато е на 22 години, и скоро творческият ѝ път я отвежда в Америка. Веднага след дебюта ѝ в ролята на „Аида“ в оперния театър в Сан Франциско, певицата получава предложение за представления и в Ню Йорк от директора на Метрополитън Рудолф Бинг, но тя отказва, защото знае, че при подобно прибързано решение в средата на сезона няма да е възможно да се постигне достатъчна разгласа преди нейното пристигане. Категоричните думи, придружени от усмивката на певицата, вдъхновяват Бинг впоследствие да каже, че Тебалди притежава „железни трапчинки“, които илюстрират не само неподражаемия ѝ глас, но и силата на характера ѝ.

Реалния си дебют в Метрополитън Рената Тебалди осъществява на 31 януари 1955 г. в ролята на Дездемона от „Отело“. Още от първата вечер певицата е наречена „новата оперна сензация на Америка“, а публиката и критиците се влюбват в гласа и присъствието ѝ.

Музикалният критик на „Ню Йорк Таймс“ пише за нея: „В началото можеше да се усети, че е притеснена и под напрежение, но скоро гласът разкри красотата си. Външният вид на Тебалди е омагьосващ: беше красива като антична флорентинска картина. Притежава великолепна музикалност, техника и изискана интерпретация. Нейното усърдие и необикновеното ѝ емоционално претворяване дълбоко ни впечатлиха“. В следващите двайсет години Метрополитън се превръща в най-важния театър в кариерата на Тебалди. Тя е в ролята на Леонора от „Силата на съдбата“ в нощта през 1960, когато баритонът Ленърд Уорън внезапно умира на сцената. Тя е Адриана Лекуврьор, когато Пласидо Доминго триумфално дебютира в Метрополитън през 1968 г. Последното участие на Тебалди в оперно представление отново е в Ню Йорк и то със същата роля, в която тя се е появила на тази сцена 18 години по-рано – Дездемона от „Отело“.

Ето какво казва певицата за оттеглянето си в една от официалните си биографии: „Спрях да пея, без да го осъзная и без съзнателно да го желая. Не взех никакво решение. Един ден просто си казах, че известно време няма да приемам повече ангажименти. Имах нужда от почивка... Беше странно и красиво усещане да се събуждам без задълженията на певческите ангажименти и нуждата да се грижа за гласа си. Нямаше повече инхалации, хапчета, гаргари! Продължих с всекидневни вокални упражнения, но прекъснах работата си с корепетитор. Така един ден ми хрумна мисълта да не се разпявам. И спрях. От този ден не съм изпяла нито нота. И не съм страдала по този въпрос. Даже бих казала, че не ми липсва. Пеенето вече не е част от мен. Когато пеех, дадох всичко, което имах. Сега това е минало. Не съжалявам за нищо. Без съмнение аз съм живяла за моето изкуство. Но очевидно моят живот не е бил само пеене, защото дори и без него аз продължавам да живея. Нямам семейство; нямам и непосредствени артистични задължения, но въпреки това съм добре. Нямам комплекси, спокойна съм и съм в мир със себе си. Много от моите колеги нямат този късмет, защото не успяват да се откъснат навреме и остават поробени от светлината на прожекторите. Измъчват себе си, когато феновете им намалеят, или още по-лошо – ги изоставят. Благодарна съм, че никога не съм била прекалено увлечена по сцената“.

Може би голяма част от оперните почитатели, когато чуят името на Рената Тебалди, се сещат за другата голяма прима на XX век – Мария Калас, и по-специално за враждата, която, подклаждана от пресата и журналистите, се развихря между двете изпълнителки. Още от началото на 50-те години започва да се говори за съперничество между Тебалди и Калас, а феновете на двете певици влизат във вечния за операта спор – дали красотата на гласа е по-важна, или експресивността му. Началото е през 1951 година, когато двете имат общ рецитал в Рио де Жанейро. Смята се, че са се били разбрали да не изпълняват бисове, но Тебалди въпреки това представя два, което разгневява Калас.
След тази случка враждата между феновете става особено ожесточена и макар някои източници да настояват, че двете певици са си разменяли остри реплики, конкретни доказателства за подобни твърдения липсват. Всъщност в интервюта и двете взаимно признават качествата си и са на мнение, че гласовете им са толкова различни, че няма никакъв смисъл да бъдат сравнявани. След смъртта на Калас Тебалди споделя пред журналисти: „Съперничеството беше изградено от вестниците и феновете. Но смятам, че беше много добре за нас, защото разгласата беше огромна и създаде интерес към мен и Мария. Наистина не знам защо беше необходимо това съперничество – гласовете ни са толкова различни. Тя беше наистина нещо необикновено. И си спомням, че като млада артистка винаги стоях близо до радиото, когато знаех, че ще пуснат запис на Мария“.

По случай 100-годишнината от рождението на Рената Тебалди гласът на певицата ще звучи в оперната вечер на 5 февруари от 20 часа във фрагменти от „Тоска“, „Бохеми“, Реквием от Верди, „Отело“, „Дон Карлос“, „Сестра Анджелика“, „Аида“ и „Травиата“, както и в цялостен запис на операта „Мадам Бътерфлай“ с участието на легендата Карло Бергонци и под палката на великия Тулио Серафин.

• „Мадам Бътерфлай”, опера в три действия, от Джакомо Пучини