Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Журналистиката и събитията, които я връхлитат

След заседанието на парламентарната комисия по култура и медии, което се състоя на 19 януари 2022 година, бяха изразени идеи, които притесниха журналистите. Няколко дни по-късно някои от членовете на комисията, участвали в този разговор, се опитаха да обяснят какво са искали да кажат, а АЕЖ - България ги призова ясно да декларират какви точно са идеите им за търсене на отговорност от журналисти и какъв конкретен проблем се опитват да решат с предложенията си. Това загубване в превода по време на заседанието на парламентарната комисия по култура и медии, за успокоение, предизвика коментарите на професионалистите и като че ли внесе яснота в изказа, намеквайки, че е полезно да се ползва експертно мнение за всички идеи, засягащи медийната среда в България, съобразено с постигнатото на европейско и национално ниво.

Почти по същото това време бяха публикувани два журналистически анализа, които имаха отношение към моментното състояние на българската медийна среда. В „Мрежата поканихме техните автори- Владимир Йончев, главен редактор на сайта OFFNews и Даниел Пенев, журналист на свободна практика.

Евтината журналистика

Владимир Йончев: „Виждам един много голям проблем, който е виновен за това дередже, до което докарахме журналистиката. Това е нашият опит, който ни е гордо и бойко се опитваме да спазваме вече 15 години, а именно да поевтиним продукта си. Ние започнахме да правим евтина журналистика. Ние се отказвахме от неща, които изглеждаше, че ще поевтинят продукта и няма много да увредят качеството. Имаше истина в това. Увреждаше се малко качеството от това, че няма кореспонденти, с малко от това, че няма коректори, с малко от това, че няма ресори… Така се докарахме дотам да произвеждаме един продукт, който неправилно носи името „журналистика“.

Няма читателска солидарност, която да каже, че журналистиката не е евтин продукт

Даниел Пенев: „Медиите директно се конкурират със социалните мрежи за вниманието на хората, така че по отношение на по-младата аудитория това е тотално различен проблем и там бързината и сензационността е начин да привлечеш вниманието. Работата е там, че това не трябва да става за сметка на журналистическите стандарти и принципи. Според мен в България нямаме културата, да плащаме за журналистика и медии както и да очакваме някаква отговорност от рекламодателите. Когато казвам, че очакванията на аудиторията се променят, то е и защото тя не притежава медийна грамотност. Проблемът е много комплексен и не е само на едно ниво, на което ние можем да вземем еднозначно решение, което да стане устойчив модел за медиите и устойчив модел за аудиторията.

Разговорът, който водим с вас в момента, е в едната от двете обществени медии, а колко пъти сте се натъквали на разговор за качеството и състоянието на медиите в частни медии? Това за мен също е голям проблем."

Къде е журналистическата общност?

Владимир Йончев: „И все пак да кажа, че има доза оптимизъм щом може да се говори в нашата общност със спокоен тон и да се смятаме за колеги и съмишленици, а това не е лошо начало. Освен това, за всичките тези много мои години в журналистиката, виждам как се въртим много малко хора в нея, може би не повече от 200 човека. Идват някакви, завъртат се за година-две и отлитат и не си спомняме за тях. Ние сме една много малка общност и е време да си дадем сметка колко много неща зависят от нас и колко сме силни, всъщност. Защото и предишната, и тази, и всяка следваща власт все до нас ще опират. Смениха се толкова много политици през последните години, а журналистите си останахме едни и същи. Важното е да знаем как да си вършим работа, а за това е нужна доза честност. Журналистиката ще остане. Зависи от нас и от аудиторията.“

Даниел Пенев: „Повдига се тук въпросът за гилдията или липсата на такава и въобще за усещането за журналистическа общност. Това е проблем, който наскоро усетих много болезнено. Беше по време на така наречената инициатива „Достойните българи“. Имаше няколко наградени журналисти от различни водещи телевизии и всяка една водеща телевизия си съобщаваше само за своя награден, което показва неуважение към самите колеги, а и сякаш журналистите не искаха да посочат добрите примери помежду си, да не говорим, че много водещи медии избягват да цитират регионални медии, което в никакъв случай не говори за гилдия и за общност.“

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21

20 години грижа и подкрепа: Историята на Движението на българските майки

В началото на новата година Росица Петрова от Движението на българските майки споделя в ефира на „Нашият ден“ размисли за бъдещето, което ни е необходимо, и за уроците, извлечени през последните две десетилетия. Движението, създадено преди 20 години, продължава да е пример за обединение, грижа и отдаденост. "Искам да благодаря на всички..

обновено на 08.01.25 в 12:57

В защита на "Сините камъни", или защо протестираха в Сливен?

Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха твърдо мнение, че е необходимо да се запази целостта на парка, да се прекрати текущата процедура за изключване на определени площи от него и да се защитят местностите Карандила и Даулите. В ефира..

обновено на 08.01.25 в 11:40