Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за поета-дисидент Петър Манолов

Снимка: facebook/profile

На 7 февруари през 2016 г. си отиде Петър Манолов. Той е български поет, дисидент, член на Съюза на българските писатели. Един от основателите на профсъюз „Подкрепа“, фондация „Болната планета-ВЗОВ“ и св. Урбань.

Петър Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Сунгурларско. Продължава образованието си в град Сунгурларе, военно училище в Силистра и завършва Софийския държавен университет. Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине. През 1968 г. се заселва за постоянно в местността Урбань-Иракли (дн. Пешова колиба) в землището на Емона.

В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. НДЗПЧБ (Независимо дружество за защита правата на човека в България) и обявява гладна стачка отразявана от Радио „Свободна Европа“ и световните медии. През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията по цитати.

В емиграция участва в колоквиумите „Свободата на Духа“ (юни 1989, Париж) и „Проблемите на малцинствата“ (март 1990, Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността“) се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ“. Сътрудничи на сп. „Континент“, в. „La Pensée Russe“, Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл.

Чуйте в звуковия файл.

Завръща се от Франция и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите в София (1995), и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди.

Управлява държавното издателство „Народна култура“ (1997 – 2002) и е уволнен от правителството на Симеон Сакскобургготски. Умира на 7 февруари 2016 г. в Пловдив.

За поета Петър Манолов разказва в “Нашият ден“ независимият журналист, автор на документалния филм „Чуй“ Диана Иванова:

“Той по някакъв начин дори посмъртно стана знаме именно на това желание човек да не живее в окупирана държава и в държава, в която има срастване на мафиотски дружества и структури. Неговият глас през последните години зазвуча още по-актуално и стряскащо с това, което още тогава е искал да ни каже.

Особено тези документални записи в Държавна сигурност, които излязоха и самото семейство не бяха виждали. Много се радвам, че откриването на тези записи стана преди смъртта му.

През 2012-2013 г. търсихме кадри за документалния филм за “Свободна Европа“ във всякакви възможни архиви и това съвпадна с един процес, в който пък търсихме документи, защото ни беше възложена една задача.

Снимайки в архивите за моя документален филм, видяхме много филмови ленти и тогава разбрах, че има огромен филмов материал от касети от разпити от стари фирми, предадени от различните окръжни управления на МВР.

Материал, който не е подреден, не е архивиран, така започна и желанието ни да извадим част от тези архиви и да ги представим на една по-широка публика.“

Чуйте разговора в звуковия файл.

Уикипедия Снимки: facebook/profile

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Александър Миланов: 60% от новите случаи на HIV у нас са сред хетеросексуалните

Около 40% от хората в Източна Европа и Централна Азия, които са заразени с HIV, не знаят за това. Това сочи доклад, оповестен във връзка със Световния ден за борба със СПИН, който отбелязахме на 1 декември. Има спешна нужда от стратегии за подновяване на тестването за HIV в 53-те държави, за които отговаря Европейския офис на Световната..

обновено на 04.12.24 в 13:14
Доц. д-р Мария Левкова

Доц. Мария Левкова: За иновативното генетично изследване на рака на дебелото черво

Генетикът доц. д-р Мария Левкова , специалист по медицинска генетика от Медицинския университет и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, е една от носителките на приза "За жените в науката" за 2024 година.  В Lege Artis доц. Левкова разказва за своята научна разработка, свързана с изследване на генетичния и епигенетичен профил на рака на дебелото..

публикувано на 04.12.24 в 11:56

ДАФНИ с девета поредна изложба

В дните преди Деветата годишна изложба на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ), Христина Грозданова – изкуствовед и един от двигателите на организацията, сподели пред "Нашият ден" за смисъла и успехите на сдружението.  "Неочаквано за мен и за приятелите, които създадохме тази организация, ДАФНИ вече съществува..

обновено на 04.12.24 в 11:36

Оралната грижа при децата и при възрастните

За оралната грижа при децата и при възрастните в Lege Artis говори д-р Борислав Миланов , главен секретар на Българския зъболекарски съюз. Днес се провежда годишната кръгла маса с цел отчитане на постигнатите резултати и очертаване на стратегия, информира д-р Миланов.  Специалистът изразява благодарност към присъстващите представители на МЗ,..

публикувано на 04.12.24 в 11:09

Игри, симулации и знания: Ескейп стая за млади лидери в борбата с климатичните промени

Илияна Семерджиева, посланик на Европейския климатичен пакт, споделя в ефира на "Нашият ден" своето виждане за важността на климатичната тема и начините, по които тя я превръща в част от ежедневието и мисията си. Според нея климатичните промени вече не са просто тема за конференции или доклади – това е реален проблем, който засяга всички и който..

обновено на 04.12.24 в 10:28