На 7 февруари през 2016 г. си отиде Петър Манолов. Той е български поет, дисидент, член на Съюза на българските писатели. Един от основателите на профсъюз „Подкрепа“, фондация „Болната планета-ВЗОВ“ и св. Урбань.
Петър Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Сунгурларско. Продължава образованието си в град Сунгурларе, военно училище в Силистра и завършва Софийския държавен университет. Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине. През 1968 г. се заселва за постоянно в местността Урбань-Иракли (дн. Пешова колиба) в землището на Емона.
В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. НДЗПЧБ (Независимо дружество за защита правата на човека в България) и обявява гладна стачка отразявана от Радио „Свободна Европа“ и световните медии. През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията по цитати.
В емиграция участва в колоквиумите „Свободата на Духа“ (юни 1989, Париж) и „Проблемите на малцинствата“ (март 1990, Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността“) се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ“. Сътрудничи на сп. „Континент“, в. „La Pensée Russe“, Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл.
Чуйте в звуковия файл.
Управлява държавното издателство „Народна култура“ (1997 – 2002) и е уволнен от правителството на Симеон Сакскобургготски. Умира на 7 февруари 2016 г. в Пловдив.
За поета Петър Манолов разказва в “Нашият ден“ независимият журналист, автор на документалния филм „Чуй“ Диана Иванова:
“Той по някакъв начин дори посмъртно стана знаме именно на това желание човек да не живее в окупирана държава и в държава, в която има срастване на мафиотски дружества и структури. Неговият глас през последните години зазвуча още по-актуално и стряскащо с това, което още тогава е искал да ни каже.
Особено тези документални записи в Държавна сигурност, които излязоха и самото семейство не бяха виждали. Много се радвам, че откриването на тези записи стана преди смъртта му.
През 2012-2013 г. търсихме кадри за документалния филм за “Свободна Европа“ във всякакви възможни архиви и това съвпадна с един процес, в който пък търсихме документи, защото ни беше възложена една задача.
Снимайки в архивите за моя документален филм, видяхме много филмови ленти и тогава разбрах, че има огромен филмов материал от касети от разпити от стари фирми, предадени от различните окръжни управления на МВР.
Материал, който не е подреден, не е архивиран, така започна и желанието ни да извадим част от тези архиви и да ги представим на една по-широка публика.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
В "Нашият ден" редакторът Ани Маринова представя "Фрагмент от нещо по-голямо" . Скулптура от геометричната серия бе поставена в пространството около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
