В очакване на новото издание на русенския фестивал със съхранените записи във фонотека на БНР – спомен за прекрасни събития, които са се случили там.
Без претенция за изчерпателност екипът на предаването припомня някои акценти от историята на фестивала.
През 1961 г. на 10 март е първото издание на музикалните дни на дружбата и културното сътрудничество между България и ГДР, като основен участник е русенската филхармония с диригенти Илия Темков и Адолф Фриц Гул от Германия. Във второто издание на следващата година вече гостува хорът на Берлинското радио (на ГДР), а русенската филхармония се дирижира от Ролф Клайнерт. Открих и една интересна година – 1963, в която са били представени 12 опери, като освен постановки на русенската опера е имало и гостуване на варненската.
През 64 и 65 години фестивалът има подзаглавие „Преглед на българското симфонично изкуство“ и гостуват: СО на БНР, на Шумен, Бургас, Разград, Пловдив, Плевен, Варна, Видин, Софийската филхармония и Българската хорова капела.
Фестивалът приема настоящата си форма след 1966 г. и започват да гостуват световни солисти, състави и диригенти. Концерти изнасят Дрезденската филхармония, Пражки камерен оркестър, оркестърът на румънското радио и телевизия. Следващите години са славни и музикалната история на фестивала е великолепна. За всеки български изпълнител и диригент е чест да гостува в Русе и те го правят с огромно удоволствие, защото и публиката е великолепна. Няма да изброявам техните имена. Там се представят безброй премиери на български и световни творби. Дмитрий Шостакович, Кшиштоф Пендерецки, Генадий Рождественски, Тихон Хренников, Юрий Темирканов, Йосиф Конта, Вацлав Нойман, Курт Мазур, Ондрай Ленард, Курт Зандерлинг, Нееме Ярви, Юрий Башмет, Гидон Кремер, Миша Майски, Юлиян Рахлин, Дьорд Лехел, Рудолф Баршай... боя се, че вече станаха твърде много, а списъкът е още много дълъг, затова ще спра. Ще добавя само, че години наред „Московски“ солисти и „Кремерата Балтика“ избираха Русе и неговия фестивал за своя постоянна дестинация.
Най-хубавото е, че след промените през 1989 г. фестивалът запази високо ниво и намери нови перспективи, и нови приятели. Създаде се, без да се афишира официално общество на почитателите на фестивала. Музикалната академия „Саша Попов“ допълнително издигна нивото, като разнообразието на майсторските класове е забележително.
Разнообразни са и съпътстващите събития – изложби, срещи, детски събития. Дълги години (от 1996) фестивалът има и свой младежки оркестър. На пулта застават и младите ни диригенти като Драгомир Йосифов, Павел Балев, както и сър Невил Маринър, който провежда майсторски клас по оркестрово свирене по проект „Нека свири оркестър“, а в състава се включват млади музиканти от балканските държави. За 50-ата годишнината на фестивала е създаден фестивален оркестър, а да свирят от цял свят се завръщат музиканти (предимно русенци), за да преживеят заедно концертите. Емил Табаков е негов постоянен диригент.
През 2017 г. за артистичен консултант на фестивала е привлечен световноизвестният български цигулар Светлин Русев.
Неделният следобед (на 13 февруари от 14 часа) започва с „Бал с маски“ на Верди, а спектакълът се е състоял на 30 март 1998 г. Ще чуете цялата 4 картина. Ето и изпълнителите – Румен Щерионов (Рикардо), Стоян Иванов (Ренато), Йоланда Николаева (Амелия), Емилия Ботева (Улрика), Златина Георгиева (Оскар), Камен Маринов (Силвано), Орлин Атастасов (Том), хор и оркестър на Русенската опера, диригент Методи Матакиев.
Оперната история на Мартенските музикални дни продължава със спектакъл на „Момчил“ на Любомир Пипков с участието на Цветан Цветков (Момчил), Кирил Манолов (Събо), Цветана Бандаловска (Елена), Цвета Сарамбелиева (Ефросина), Анна Карадимитров (Хубавелка), Евгени Ганев (дядо Кузман), хор и оркестър на Русенската опера, диригент Георги Чапразов, запис от 27 март 1999 г.
Ще продължим с операта „Фиделио“ на Лудвиг ван Бетовен с участието на Линка Стоянова (Леонора), Гиргина Гиргинова (Марцелина), Мартин Хощетлер (Флорестан), Светозар Рангелов (Роко), Иван Консулов (Дон Пизаро), Стоян Стоянджов (Дон Фернандо), Венцислав Петков (четец), хор и оркестър на Русенската опера и с участието на хор „Дунавски звуци“, диригент Георги Димитров, запис от 31.03.2012 г.
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от най-важните етио-джаз групи в света днес (с елементи на откровен пънк, прогресив рок и фрий джаз), пристига в София на 4 април, първия петък на месеца, по покана на концертната поредица "Аларма..
На международния ден на ромите "Кварто" музикантите ще изненадат публиката с изключителна програма със символно значение. Цигански музикални шедьоври, сред които: "Астурия" от Исак Албенис, "Кармен-фантазия" от Жорж Бизе-Пабло Сарасате, "Цигански напеви" от Пабло Сарасате, "Унгарски танци" от Йоханес Брамс, "Румънски танци" от Бела Барток,..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg