Културата на промяната и колко важни са „изрезките от вестниците“, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов, културолог, медиен анализатор и преподавател във ФЖМК.
За Комисията по култура и медии
„Това е нова, много сложна политическа гарнитура, в която има различни гласове от различни партии, две от които са с доста несигурна проевропейска идентичност и е много важно кой ще води и в какво съзвучие ще влязат. Защото самата медийна регулация е европейски модел, трябва да имаш отношение въобще към българската евроинтеграция, за да можеш да се произнесеш компетентно какво е необходимо за регулацията на медиите. Всички политици идват с чувството, че те ще управляват медиите, така както управляват другите сектори. Но политиците трябва да разберат, че с медиите не може да се постъпва така, защото те са съвсем различен сектор и че медиите не могат да имат министерство. Беше пълна глупост предложението в Комисията по култура и медии да се предлага махането на СЕМ като орган. По-скоро трябва да се помисли как да бъде избиран СЕМ и какво ще е участието на гражданите, т.е. да има и гражданска квота в регулаторния орган. В момента политиците смятат, че хората, които са номинирали за членове на СЕМ, им дължат „наследствен жест“, а СЕМ е орган, който трябва да „бие през пръстите“ политиците, когато се опитват да посягат към медиите. Това, че СЕМ не го правят, означава, че лошо се практикува моделът, а не, че моделът не е добър.“
Колко важни са изрезките от вестниците
„Това зависи от авторитета на медиите. В общество, в което медиите имат авторитет, е абсолютно задължително, ако излезе публикация за някой политик, че е корумпиран, това няма как да не раздвижи всички други разследващи институции. Гласът на медиите у нас е много тих и премиерът се опита да усили гласа на медиите, за да стигне този глас до ухото на прокурора.“
За конфликта между ДПС и „Икономедия“
„Този конфликт тресе от години българското общество, но трябва да върви към развръзка. Институцията, която може да го развърже, е съдът. Не може от изрезки във вестници или от това кой колко агресивно говори или подхвърля реплики, или остоумничи, да зависи решаването на толкова важни за обществото въпроси. Мисля, че министър-предсдателят успява да задейства все пак тези институции, дори и с фигурите, които са в тях.“
Как прокуратурата чете изрезките от вестници
„Няма съмнение, че има агресия към така наречения „кръг Капитал“, защото оттам излизат остри критически мнения за работата на прокуратурата и бившите управляващи. Във всички случаи това е форма на използване на институцията за защита на определени фигури и поставянето им в комфорта да не са обект на медийна критика. Политиците, а и всички, трябва да не забравят никога, че да бъдат критикувани не е нещо неприятно, което им се е случило. Да критикуват е задължение на медиите, това е самата им работа. Ако управляващите институции са с тази мисъл в главата и дори започнат да очакват критиките от страна на медиите, и започнат да им отговарят аргументирано, чак тогава ще започне да се вдига и авторитетът на медиите, и авторитетът на политици, прокурори и т.н. В новата политическа гарнитура също се мярва сянката на подобно агресивно отношение към медиите, и само това остава, и тя да започне да се пази по агресивен начин от медиите. Тогава няма да има никаква промяна и всичко ще продължи както досега.“
За Тошко Йорданов и Иван Гарелов в медийната комисия и за поведението на „големите телевизии“ – чуйте в звуковия файл.
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на великите ни предци, които са се борили за свободата на родината. 3 март в Калофер – традиция, история и бъдеще Нашето мобилно студио посети Националния музей "Христо Ботев" в Калофер,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. Ден, който не винаги е бил честван като такъв и който в последните години разделя обществото на различни мнения за неговото значение. Въпреки това, фактът остава – на тази дата през 1878 година с подписването на Санстефанския мирен договор..
В деня, когато честваме свободата си и съхраняването на българския дух, самосъзнание и вяра, в "Нашият ден" разговаряме с Пепа Гологанова , учител по история и ръководител на кръжока по Краезнание към НЧ "Христо Ботев 1869". Гологанова разказва легендата за Калифер войвода , който бранил планинските проходи от султана. Най-сетне османският..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg