Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Венцислав Златарев:

Държавата ясно да определи места извън природните паркове за шейни и мотори

Една моторна шейна вдига повече шум от 1000 пешеходеца

Снимката е предоставена от слушатели на БНР

Kapaнeтo нa мoтopни шeйни в плaнинaтa ce пpeвpъщa в мacoвo пpeживявaнe, ĸoeтo cъздaвa много пpoблeми в зaщитeнитe тepитopии, a и нa зимнитe тypиcти. Зaceгa битĸaтa cъc зaĸoнoнapyшитeлитe e в пoлзa нa т. нap. “шeйнapи“, ĸoитo нaй-мнoгo пpeдпoчитaт тepитopиятa нa Pилa и нa цeлия нaциoнaлeн пapĸ. Въпросът стигна и до МОСВ, а от ведомството поеха ангажимент да обявят как ще действат и какви нормативни стъпки ще предприемат.

От министерството вече са поискали от ръководството на природния парк да даде предложения за промяна на законодателството.

Как реагираха институциите и какво предприеха засегнатите организации след призива на хижаря на хижа “Иван Вазов“ Венцислав Златарев да бъдат ограничени моторните шейни във високопланинските райони? 

Темата коментира в “Нашият ден“ Венцислав Златарев:

“От всички кризи изпускаме това, че живеем в една духовна криза и инфлация на ценностната ни система. И ако културните и историческите ценности могат да бъдат конюнктивно променяни, то имаме една ценност, която се нарича природа, която е над всички и за абсолютно всички. Затова има защитени територии, затова България има национални паркове, които са уникални не само за нас, но и за света.

Това е богатство, което принадлежи на всички нас, затова беше и моето избухване, натрупано с годините, бях стиснал зъби, но когато се мина една граница вече реагирах остро.“

В България отдавна сме на две скорости. Има културна бездна между това, което се нарича цивилизовано живеене и това, което се случва с хората в националните паркове не само с шейните зимата, но и лятото с моторите.

При мен идват гости от цял свят и когато видят мотора, това се е случвало неведнъж, изтръпват и питат – “Не е ли това национален парк?“. Аз трудно мога да обясня, че всъщност се намираме в България.

Държавата много ясно може да посочи къде е възможно в планината да се придвижват с мотори.“

Възможни решения

“Първото нещо, което може да се направи е тези машини да бъдат лицензирани и вкарани в някакви регистри. Всички тези моторни шейни не са детски играчки, това са огромни машини, изключително мощни и много скъпи.

Те могат да бъдат оборудвани с GPS устройства и да бъдат следени и контролирани.“

Миналата година, когато имаше сигнал от различни организации, не се случи нищо, просто случаят се подмина. Имаше много силно медийно присъствие в борбата с джиповете на Седемте рилски езера, ефектът беше за няколко седмици, когато министърът идваше пред бариерите и след това нещата продължиха по същия начин.

Не искам да обвинявам “Паркова дирекция“, там има изключителни служители, където могат да направят нещо, те го правят.

Това не е политически проблем, а проблем на всички граждани. В националния парк сме като в храм, влизаме и се наслаждаваме и понеже хората с моторите реагират, че “Планината е на всички!“,  аз ще кажа, че една шейна ще вдигне повече шум от 1000 пешеходеца и 2000 скиора. Представете си вътре има диви животни, кози, които раждат, лисици, мечки и вълци. Сред шейнарите има и такива, които се качват в защитени територии и стрелят по животните.“

За мен най-смисленото нещо е тези хора просто да бъдат поканени, те са с маскировъчни дрехи, но по реакциите им във форуми разбирам, че е съвсем ясно кои са. Да бъдат поканени и екологични организации и хора, които се занимават с туризъм и граждани на една широка кръгла маса и да седна да дискутират проблема. А пък държавата да се ангажира да даде на хората с шейните места извън парковете, които са достатъчно атрактивни, за да задоволяват страстта си към този вид спорт.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

25 години фондация "Четири лапи"

Фондация "Четири лапи" чества своята 25 години от началото на своята мисия – защита и грижа за животните. Организацията ще отбележи годишнината със специално събитие и първото по рода си VR преживяване в Парка за мечки в Белица. Ще бъде открита и нова изложбена зона, посветена на историята на парка, неговите обитатели и мисията на "Четири лапи"...

публикувано на 04.09.25 в 10:24
Кадър от протеста

Жителите на Локорско и Кремиковци протестират срещу инвестиционните намерения в района

След протеста и автошествието на жителите на с. Локорско и кв. Кремиковци срещу инвестиционното намерение за изграждане на кариера за добив и преработка на строителни материали на територията на район "Кремиковци" – разговор в "Нашият ден" с Марин Грозданов , представител на инициативния граждански комитет, организирал протестната акция...

публикувано на 03.09.25 в 10:24
Обмяна на опит по Еразъм+

Илия Петков: Всяко дете има право на качествено образование

"Специални, равнопоставени и ценени в училище и в живота" е проект и инициатива на Средно училище "Иван Вазов" в град Сопот. Училището има сериозен опит в работата по европейски образователни проекти от 2007 година, основно по програмата на Европейската комисия Еразъм+.  В "Нашият ден" разговаряме с координатора и основен двигател на тези..

публикувано на 03.09.25 в 11:00

"Не изяждай мечтата си!"

Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " тази неделя е посветено на един неочакван аспект от риболовните и ловни практики – мечтата! Защото рибарите отдавна вече са повече мечтатели, отколкото колоси на семейната прехрана. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев беседват за новата мода в риболова, а именно "Хвани и..

публикувано на 01.09.25 в 16:50

Започва Църковната нова година

На първи септември започва Църковната нова година . С какво е свързана датата, какво е значението на този ден, какви са приликите и разликите с другите вероизповедания – Ана-Мария Кръстева разказва в "Нашият ден". Кръстева обяснява: "Църковният календар е създаден за нуждите и изискванията на църквата. Има за цел да създава връзка между..

публикувано на 01.09.25 в 10:28