4
Цикълът предавания „Водните кули в България“ предприема едно пътешествие през времето и пространството, за да срещне слушателите с историята и настоящето на водонапорните кули, строени по българските земи.
Пътувайки из България, всички ние срещаме водни кули – особено из равнинни райони. Някои от тях си приличат поразително и дори за окото на обикновения човек личи, че са строени по едно и също време по сходни проекти. Някои от тези сгради приличат на кули от приказките, а за други дори не можем да разпознем, че са създадени за съхранение на вода. Голяма част са строени край железопътни обекти, за да захранват парните локомотиви с вода, някои са тухлени, някои са изоставени, други стават част от недвижимото културно наследство или биват обновени и превърнати в музеи. Други се разрушават бавно и сигурно.

Третият епизод на „Водните кули в България“ отива в североизточния край на България и далеч назад във времето – когато е строена първата железопътна линия по нашите земи. Водната кула на гарата в граничното село Кардам е една от най-красивите сгради от този тип в България, днес пустееща. Кулата на Вилаетската гара в Русе е първата сграда от този вид, построена у нас в далечната 1866 г.
Разказвачите са инженер Иван Гогев, дългогодишен служител на Национална компания железопътна инфраструктура, Дарина Йорданова, уредничка на Музея на ЖП Транспорта в Русе, Никола Калчев, бивш кмет на село Кардам и учител по история в местното училище, Георги Николов, настоящ кмет на село Кардам, журналистката от град Добрич Диана Стефанова и Деляна Фудулова, началничка отдел в Държавен архив Добрич. Чрез своя дисертационен труд, посветен на индустриалното железопътно наследство в България, задочно в предаването говори и архитект доктор Ирина Атанасова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg