Виенската картинна галерия показва изложба, посветена на идеала за женска красота във венецианското изобразително изкуство от 16-и век. В няколко зали в дясното крило на галерията са изложени картини на Тициан и неговите съвременници от Венецианската школа, като Палма ил Векио, Парис Бордоне, Джакопо Тинторето и Паоло Веронезе.
Красота, еротика и поезия са изобразени в платната на тези художници. В изложбата могат да се видят портрети на жени, заети със своя тоалет, или любовни двойки, които за времето си са били новост в тогавашното изобразително изкуство. Този вид портрети от началото на 16-и век се наричат „Красивата венецианка“ и представляват горната половина на идеалната представа за полуразголено женско тяло, чийто единствен признак е еротична красота. Дълго време се е смятало, че това са портрети на куртизанки. Много характерна е картината „Виоланте“ на Тициан, която се смята за най-ранната „белла“ на художника. От същата серия е и картината на Палма ил Векио „Жена със зелена рокля“, както и платното на Тинторето „Млада жена с разголен бюст“.
Интересен факт са направените рентгенови снимки на картините на Тициан, на които се виждат детайли на копия и допълнителни подобрения. Например в картината "Венера от Урбино" се вижда копие на флорентинския оригинал „Белла“, в който са дорисувани детайли на дрехите и деколтета, с цел да се покаже повече плът. По всяка вероятност портретите са били поръчвани, а Тициан е рисувал допълнително своите картини, преминавайки от портрет към еротично идеално изображение.
Освен измислените идеални портрети има и т.н. "реални портрети", в които са спазени моралните норми на облеклото. Такива са портретите на Изабела де Есте от Мантуа и на Елеонора Гонзага от Урбино и на редица поети и писатели от това време, които в творбите си са се занимавали с темата за красотата на жената и нейното място в социалния живот, например Бенедето Варчи, Чезаре Вечелио.
Изложбата е доукрасена с оригинални прибори за тоалет от 16-и век, които са изобразени на много от портретите на Тициан, както и с прожектиране на любовна поезия от Петрарка.
Показани са и картини с библейски сюжети, като „Адам и Ева“ на Тинторето, „Диана“ на Бордоне и други от Новия и Стария завет. Тук трябва да споменем картината на Тициан „Мадона с младенец пред пъстра кърпа“, в която лицата са много човешки, ландшафтът е пасторален, озарен от залязващото слънце. Нарушаването на строгата симетрия, както и сенките и светлите петна по картината, показват развитието на Тициан като художник и неговото отдалечаване от учителя му Джовани Белини.
Повече за изложбата можете да научите от Константин Брадваров в звуковия файл.
Kunsthistorisches Museum Vienna
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg