Сензационна украинка на пулта на нова оперна постановка в Лиеж

Първата нова постановка за 2022 година на Кралската опера на Валония в Лиеж предложи интересна комбинация от две едноактни опери в стила веризъм – „Месецът на Мария“ на Умберто Джордано и „Сестра Анджелика“ на Джакомо Пучини. Докато последната творба е познатата втора част на великолепния „Триптих“, то операта на Джордано е истинска рядкост. Първото изпълнение на 35-минутната творба е на 17 март 1910 г. в Театро Масимо в Палермо заедно с „Амика“ на Пиетро Маскани. Приемът е топъл и само след месец Маскани я дирижира в Рим заедно със своята „Селска чест“. Впоследствие творбата потъва в забвение. Единствената съвременна постановка е през 1998 на фестивала в Мартина Франка заедно с друга забравена опера на Джордано – „Кралят“. В последните години се наблюдава интерес от европейските театри към по-малко познати произведения на композитора – през 2016 в Миланската Скала се игра „Вечерята на шегите“, а през май тази година в Театро Реал в Мадрид Соня Йончева ще пее в концертно изпълнение на операта „Сибир“.

Действието в „Месецът на Мария“ протича точно на Великден. В този празничен ден бедната Кармела идва да посети сина си Нино – нейно извънбрачно дете, отглеждано от монахини в сиропиталище към манастир. Децата репетират песнопения в чест на настъпващия месец на Дева Мария – по католическа традиция това е месец май. Монахините съобщават на игуменката, че детето е починало предишната нощ. Жените решават да скрият трагичната вест от Кармела. В операта на Пучини Анджелика също е родила дете от извънбрачен съюз, след което е принудена да постъпи в манастир, за да измие позора, нанесен върху честта на аристократичния ѝ род. И нейната рожба не доживява до юношество.

Начело на постановъчния екип бе Лара Сансоне. В интерпретацията си на „Месецът на Мария“ италианката се вдъхновява от атмосферата и семейните традиции на родния си град Неапол. Литературният първоизточник на Салваторе Ди Джакомо е написан на неаполитански диалект. Сценографията на Франческа Меркурио изобразява двора на духовната обител, като пулсиращият градски живот зад стените се чувства осезаемо в поведението и настроенията на жените. Монахините са тясно свързани с външния свят. Дворът е обсипан с красиви пролетни цвята. В тази ведра и светла обстановка е описана тъжната майчина любов на Кармела.

Съвсем различна е сценичната обстановка при „Сестра Анджелика“. Отшелническият живот на монахините протича далеч от градския шум и хорска суета. Ежедневие, изградено от строги правила, дисциплина, смирен труд и ясно дефинирана йерархия. Виждаме една затворена религиозна общност. Анджелика, която е видяла детето си само веднъж при раждането, е посетена от леля си за първи път след седем години. Режисьорският прочит е с подчертано внимание към детайлите в либретото и респект към музикалния текст.

В спектакъла на 29 януари в двете централни роли се изяви Серена Фарнокия. Италианското сопрано притежава хубав лиричен, пробивен глас, воден от певицата със солидна техника. Според мен Фарнокия по-убедително пресъздаде натурата на рационално мислещата Кармела. Централно място в операта заема разказът на героинята, описващ обстоятелства, принудили жената да остави детето си. Партията е кратка, но с много трудна и наситена теситура. В по-сложния, мистичен образ на Анджелика, тонът на сопраното отново бе изразителен, но ми се стори, че вокалната линия можеше да получи повече свобода и широта, особено в последните няколко страници на партитурата.

Известната литовска певица Виолета Урмана също изпълни две партии. В първата част мецосопраното изобрази релефно добрата и състрадателна игуменка, а след паузата бе импозантна вокално и актьорски като безчувствената и жестока Принцеса – леля. Срещата ѝ с Анджелика е сърцевината на операта. Старата жена идва по чисто практически причини – племенницата ѝ трябва да подпише документ, с който се отказва от своя дял от бащиния имот. В по-малките роли чудесно впечатление остави Сара Лаулан като Сестра Пациенца и Сестрата Наставница. Запомняща се бе и Моргейн Хейсе в ролите на Сестра Челесте и Сестра Дженовиефа.

Прекрасно прозвучаха младите гласове на детския хор към Операта в Лиеж в църковните песни в творбата на Джордано, както и на дамския хор в краткия шедьовър на Пучини.

В почти напълно дамския постановъчен и изпълнителски състав, проминентно място зае и диригентката Оксана Лынив. Украинката нашумя през 2021 година, когато направи сензация като първата жена, застанала на пулта на Вагнеровия фестивал в Байройт. Миналото лято Лынив ръководи новата постановка на „Летящият холандец“ на легендарния зелен хълм. Диригентката е работила като асистент на Кирил Петренко в Баварската опера в Мюнхен. От тази година амбициозната украинка пое поста на главен музикален директор на Театро Комунале в Болоня – първата жена, заемаща такава длъжност в италиански театър.

В Лиеж Лынив изгради убедително наситения, богат, веристичен звук в двете опери, като наблегна повече върху симфоничния аспект, отколкото върху театралността на творбите. Операта на Джордано има интересна оркестрова партия. В нея се откроява красивото интермецо, приканващо зрителя за размисъл след разказа на Кармела. Подобен оркестров момент намираме и при „Сестра Анджелика“, със същото драматично значение.

Две творби, описващи тъжните съдби на две майки, белязани от толкова характерната за целия оперен жанр тема на противопоставянето на искрените и неподправени човешки чувства срещу неумолимите семейни, обществени и религиозни закони.

Снимки: J. Berger / Opéra Royal de Wallonie - Liège