На 28 февруари в Камерна зала „България“ от 19 часа почитателите на камерната музика ще станат свидетели на дългоочаквано събитие – съвместния проект на Людмил Ангелов и Филхармоничния духов квинтет в състав: Кремена Ачева – флейта, Валентин Методиев – обой, Михаил Живков – кларинет, Мартин Стоянов – фагот, и Красимир Костадинов – валдхорна.
Програмата на концерта е колоритна: Квинтет в Ми бемол мажор за пиано и духови инструменти от Волфганг Амадеус Моцарт; Капричио по датски и руски песни за флейта, обой, кларинет и пиано от Камий Сенс-Санс и Клавирен секстет за духови инструменти и пиано от Франсис Пуленк. Всяко от произведенията има интересна история:
Квинтетът в Ми бемол мажор за пиано и духови инструменти на Моцарт е написан на 30 март 1784 г., а премиерата му се е състояла само два дни по-късно в Императорския и кралски национален дворен театър във Виена. Скоро след първото изпълнение Моцарт пише до баща си: „Самият аз смятам, че това е най-доброто, което съм писал през живота си“. Партитурата е за пиано, обой, кларинет, валдхорна и фагот. Твърди се, че тя е вдъхновила Бетовен да напише Квинтета за пиано и духови инструменти, опус 16 в същата тоналност през 1796 г.
През 1887 г. Сен-Санс е поканен от Френския червен кръст да изнесе седем концерта в Русия с оркестъра на Императорската опера. Вдъхновен от Мария Фьодоровна - датска принцеса, която става императрица на Русия през 1881 г. като съпруга на Александър III, Сен-Санс създава Капричио по датски и руски песни за флейта, обой, кларинет и пиано. Антон Рубинщайн, по това време директор на консерваторията в Санкт Петербург, е толкова впечатлен от произведението, че кара всички студенти, които свирят на духови инструменти да присъстват на заключителния концерт, за да могат да „получат някаква представа какво точно може да се постигне на тези инструменти“.
Секстетът за духови инструменти и пиано от Франсис Пуленк е написан между 1931 и 1932 г. Премиерата на тричастното произведение се е състояла през 1933 със самия Пуленк на пианото. Пиесата не е добре приета от традиционалистите в музикалната общност. Изтъкнатият френски композитор и критик на „Le tempts“ Флоран Шмит я определя като „разсеяна и вулгарна“. Но неговият колега Андре Жорж се оказва по-предвидлив: „... с Пуленк цяла Франция излиза през прозорците, които той отваря“.
Филхармоничният духов квинтет активно търси нови начини да се изразява чрез музикални произведения в различни стилове, жанрове и епохи. Осъществявали са тематични вечери с руска музика заедно с Виктория Василенко; изпълнявали са премиерно произведение на Румен Бояджиев-син. Предстоят още интересни събития на състава, а концертът на 28 февруари ще е впечатляващ. Чуйте повече в разговора с музикантите.
Международният фестивал "Софийски музикални седмици" е най-старият културен форум у нас, който не е прекъсвал своите издания през 55-годишната си история, въпреки многобройните трудности и сътресения. Фестивалът се радва на хиляди съмишленици и ценители на класическата музика от цял свят, които следят с интерес концертите и събитията през годините...
Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..
През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..
"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..
1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..
Протест в цялата страна на собственици на аптеки поради предложените промени за начина на отпускане на лекарства по НЗОК, с което се намаляват..
Пътешествие из улиците на София с трамвай, нарисуван от учениците на 51-во средно училище "Елисавета Багряна". Той е част от съвместния проект "Разкажи ми..
В това издание на Lege Artis говорим за репродуктивното здраве. Доц. д-р Мария Юнакова , акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина с над..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg