“Водещ е винаги икономическият интерес, като тук не можем да говорим за интерес на отделна страна, а по-скоро вече за наднационални интереси. Ако погледнете едно модерно образование като ЕС, то е изградено от глобални икономически интереси – основата на ЕС, общите цели и стратегия за развитие, те са заложени за първи път на т. нар. “кръгла маса на индустриалците“. Големите компании, които произвеждат и продават продукцията си, на тях вече националните граници им пречат. Те имат интерес границите да бъдат премахнати. Капитализмът се стреми да разруши националните граници, те винаги са пречка за неговото оцеляване. Това каза в предаването “Нашият ден“ на БНР доц. Григор Сарийски и допълни:
Носителите на новата култура са именно хората с парите. Ако погледнем критериите, с които се оценява модерното изкуство и култура, те винаги се оценяват в пари.
Русия прави неща, необясними за западния човек. Не може да разбере какъв е този дух, който ще накара руснака да се вдигне и да нападне друга страна, за да защити едно малцинство, което по някакъв начин се родее повече до неговия собствен народ. Нещо подобно става и в съседна Македония, но, както виждаме, България не се намеси. Позицията на европееца е доста по-пасивна.“
Европа
“Не е тайна, че голямата цел на Европа е да се федерализира, де се създаде една обща амалгама от европейци.
Една от големите цели на европейското финансиране, голяма част от проектите, по които се заделят еврофондове, те са насочени именно към претапянето на тези общности и към заличаването на културните и националните граници. Такава е например програмата “Еразъм+“. Именно това е ефектът – всички онези, които са преминали през тази програма, са с около 30-35% по-склонни да емигрират и да отидат да работят и учат някъде в чужбина, отколкото преди да преминат през тази програма.
Ако искате да запазите поне малко от съзнанието на децата си, трябва всяко от тях да живее в своего рода “Ноев ковчег“. Вие трябва да им преподавате история, да ги учите на култура, на естетика. Тук ролята на родителя е 100%.“
“Лайтмотивът в повечето коментари в настоящия конфликт в Украйна е, че се “бият славяни срещу славяни, християни срещу християни“. Ако имате конфликт между общности, които не са свързани в такава степен, това няма толкова да възбуди духовете, поне не на тази част на света.“
“Културното наследство, като част от социокултурния код на едно общество, е това, което го прави общество. Без изграждането на общ код обществата биха били невъзможни. Именно затова такъв конфликт се възприема почти като гражданска война, като две общества, които са с много сходни нагласи, буквално с общо историческо минало, и това е, което предизвиква такова огромно възмущение, основно в Европа.
Коренът на културата е в това, че тя възпитава и дава някакви ценности, може да ви ориентира и да изгради вашия морал, може да ви помогне изобщо да разберете вашето място на този свят. Модерната култура не прави това. Тя се превръща просто в декларация за идентичност.
Творецът престава да бъде онзи, който се опитва да създаде нещо качествено ново и да издигне обществото по някакъв начин. Той е този, който плахо се заявява в обществото и казва – "Аз съм творец". Това е причината вече да имаме коренно различно отношение към културата.
На първо място, онова, което изгражда Европа като такава, е протестантската трудова етика. Виждаме, че това нещо на практика още 60-те години по времето на студентските вълнения. Тогава, ако си спомним, основните лозунги бяха – “По-добре е да умреш от свръхдоза, отколкото от скука“. Схващането на онези, които направиха тогавашната културна революция във Франция, която после се разпространи в цяла Западна Европа, беше приблизително такова – “Ти си бачкатор, плащай си данъците, моята работа е единствено да се изявявам като носител на новото и да живея на помощи“. Това го видяхме с движението на хипитата и нарастването на безработицата и най-вече с отказа от участие на пазара на труда. В този смисъл Европа окончателно скъса с протестантската трудова етика.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Културният ни компас тази сутрин започва с фотоизложбата "Прекършени криле" в авиобаза Крумово . Тя представлява визуално изследване на съдбата на българските летци след държавния преврат от 9 септември 1944 г. и последвалия Народен съд – убити или хвърлени в затвора, уволнени по "подозрения" и изпратени в лагерите "Белене" и "Куциян" ,..
На 12 октомври светът отбеляза Деня за информираност за артрита – ден, в който вниманието е насочено към хората, живеещи с артрит и други ревматологични заболявания. Тези състояния не засягат единствено ставите – те могат да окажат влияние върху целия организъм и значително да променят качеството на живот. Именно затова ранната диагноза ,..
Фондация "Български институт за женско здраве" стартира кампания "Без компромиси" за превенция на тютюнопушенето сред момичета и бъдещи майки Фондация "Български институт за женско здраве" стартира информационно-образователната кампания "Без компромиси" , насочена към превенция на тютюнопушенето и употребата на никотинови продукти сред две..
Култовото предаване "И рибар съм, и ловец съм" тази неделя беше гост на Сдружение ловно-рибарско дружество "Сокол" в град Харманли. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев проведоха увлекателни беседи на интересни и важни въпроси – за дивите свине, за африканската чума и предпазните мерки срещу нея. Също и за другите едри бозайници, за хищниците...
На 15 октомври светът отбелязва Международния ден на белия бастун – символ на независимостта и самостоятелността на хората със зрителни увреждания. Историята на този ден започва през 1921 година , когато Джеймс Бигс , фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В опит да се приспособи към новата си реалност и да се движи..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
В епизод 608 "Трамвай по желание" среща своята публика с изтъкнатия изкуствовед проф. Аксиния Джурова. Конкретен повод за гостуването на проф...
Plovdiv Jazz Fest подготвя своето 11- о издание, което ще се състои от 7 до 9 ноември в Пловдив. За поредна година един от най-значимите джаз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg