Със силен дух и солидарност гражданите на Мелитопол устояват на агресията

След дни без никаква информация за съдбата на преподавателите и студентите от Центъра по българистика в Мелитополския университет „Богдан Хмелницки“ с радост узнаваме, че са живи и стоически се справят с изпитанията в един от първите украински градове, атакувани от руските войски. Научаваме го от лекторката по български език и култура доц. Красимира Колева, която само ден преди първите атаки заминава за Виена, за да участва в Международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти в Българския културен институт „Дом Витгеншайн“. Това е шансът ѝ да се прибере в България. Преподавателката е в непрекъсната връзка с колегите и студентите си, гордее се със стоицизма и с високия им дух, с който не просто оцеляват в кошмара, а дори излизат от бомбоубежището, за да се включат в семинара онлайн. Притеснението и тревогата ѝ обаче са огромни.

Районът около Мелитопол не случайно е сред първите атакувани. Още след Втората световна война там се разполагат много военни обекти. Цивилните граждани не могат да се евакуират и заради липсата на  комуникации и лоша инфраструктура. На много места в околните селища, сред които и села на таврийските българи, няма доставки на храна и медикаменти, защото са блокирани от руските войски. Хората се обединяват, за да оцелеят с наличното.

Предаването „За думите“ е част от програмата на студентите в Центъра по българистика, техният ежеседмичен „урок по български“, както казва доц. Колева. Дори в извънредната военна обстановка тези, които имат възможност, продължават да са „на линия“, уверява ни тя и изпраща посланието си към тях чрез ефира на БНР.

Чуйте свидетелския разказ на доц. Красимира Колева в записа.