За прошката

Простено – прости. Това е фразата, която си разменят православните християни в навечерието на Великия пост, неделя Сиропустна – денят, определен от Църквата за всеопрощение. Малко трудно можем към днешна дата, когато се води братоубийствена война, да осъзнаем тази фраза. Христос ни казва: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши“.

Къде сбъркахме, че стигнахме дотук? Защо твърде често употребяваме думите на Спасителя като лозунги, без да минават през сърцето ни? Заедно с иконом Василий Шаган, потомък на бесарабски българи и свещеник във варненския храм „Св. Николай“, и иконом Петър Косев от несебърския храм „Успение Богородично“ в деня на прошка ще говорим за вярата, която ражда съпричастност и дела на милосърдие.

Може ли всеки в една такава ситуация, ще нарека нещата с истинските им имена: във време на война, да остане човек и как да помогне, дори и да няма финансова възможност. Достатъчно ли е да се декларира на думи, че обичаме всички хора и се борим за световен мир от уютните си и топли домове. В предаването ще чуете и думи на покойния ставрофорен иконом Ангел Ангелов, който бе гост на предаването преди една година.

Християнска поезия
Стихотворението „Аз наведох глава“ от Асен Разцветников, в изпълнение на актьора Ириней Константинов