В опасна близост с лъв на Мавриций

Марк Твен е казал: „В началото Бог е създал Мавриций, а после по негово подобие е направил рая”. Вече е факт и първият български чартър със 170 късметлии на борда, завтекли се да проверят твърдението на писателя на място. Ами, прав е бил човекът. Вече ви стана ясно, че и аз бях сред щастливците.

Мавриций е островна държава в Индийския океан, която ме привлече с най-голямата гъстота на исторически и природни забележителности сред останалите кътчета от рая като Малдивите и Сейшелите. Т.е. той не предлага само плажна романтика, ами има и много за гледане. И търчане, както се убедих от личен опит. За седмица плувах с диви делфини, видях водопад, който се излива направо в морето, природен феномен от 23 различни по цвят и нюанс пясъци, пекох се на десетки плажове и изгорях като за три живота, ядох сурови морски таралежи и храних маймуни. Но като отявлен любител на животните, сърцето ми остана при разходката с лъвове.

Прочетохте правилно. Разхождах се с лъвове, които си бяха съвсем живи, не упоени и страховито дружелюбни. На Мавриций в „Касела нейчър парк“. Разбира се, че мога да ви разкажа и как да прекарате на острова хем бюджетно, хем без да се лишавате от нищо, но ще оставя това за друг път. Толкова съм развълнувана от срещата с лъвицата Матала и лъвът Зимба, че започвам с тях.

„Касела парк“ е причудлива смесица от опитомена и дива природа, от общуване с царе на животните и галене на миниатюрни козички, от високотехнологични атракции и докосване до неподправеното. До него се стига лесно от всяка част на Мавриций като през сайта Moutitian buses можете да прецените кой точно рейс ви върши работа и да си купите билети онлайн. Е, има и организирани пътувания, както и достъпни таксита. Признавам, че входният билет за парка ми беше най-сериозната инвестиция в забележителностите на Мавриций. Но си струваше всеки цент от стоте евро. По алеите в природния атракцион има толкова табели, че няма как да се объркате. Трябва само да изберете дали да хванете към нещо като зоопарк, където да видите лъвове албиноси, каракали, севрали, хиени и всякакви птици в обширни клетки или да се метнете на открития автобус за обиколка, подобна на истинско сафари в саваните на Африка.

За децата е оформен парк в парка, в който сред безбройните катерушки и въжета, истински старинен самолет и безопасни места за скачане изпъква кът за галене. Симпатични ярета и зайчета, морски свинчета и мини прасенца се конкурират за ласките на малчуганите. В съседство са гигантските костенурки, чието тегло достига до 275 килограма, а диаметърът на корубата – метър е 20. Ако сте в „Касела“ през периода от февруари до май имате голям шанс да попаднете и на чифтосване между огромните земноводни. Повярвайте, гледката е незабравима не само визуално, ами и звуково. И ако костенурките по произход са роднини на динозаврите, то следващата спирка ви изстрелва в бъдещето – високотехнологична еднорелсова линия „Тулавака“ превежда смелчаците, яхнали нещо като болид по шеметните завои сред бухналата зеленина на джунглата. И всичко е във вашите ръце – и скоростния лост, и спирачката. Стига да спазвате дистанцията от 25 метра.

250-те хектара на природния парк „Касела“ на остров Мавриций, из който ви развеждам, са открити тържествено през 1979 година и от тогава са визитна картичка на най-посещаваните места. Броят на посетителите, особено за разходката с лъвове и галене на гепарди, са ограничени и затова препоръчвам да си купите билети за парка и за предпочитаните от вас активности в него предварително онлайн. На място можете да доплатите за приключението да галите бебета лъвчета, да храните големи хищници, кротки жирафи или японски шарани. Но за краченето с лъвове е необходимо да имате запазен час. Разбира се, че си бях запазила!

Колкото и да бях убедена, че животните са дресирани и добре нахранени, все пак при инструктажа изпитах неясен трепет в горната част на стомаха. На всички, които си мислят как лъвовете са упоени ще опонирам с факта, че това са скъпи и ценни животни, а дрогирането съкращава живота им до 4-5 години, което е икономически неизгодно. По-лесно е да се отгледат само сред хора от бебета, да свикнат на човешко присъствие и ласки и най-вече да са с пълни стомаси. Тогава са кротки и сговорчиви. На всеки от нас дават тояжка от тиково дърво, която е ясно, че няма да послужи за нищо, но лъвовете имали подсъзнателен респект от пръчки. Придружават ни трима рейнджъри, които очевидно са много близки с подопечните си. Един от тях дори целува лъвицата Матала по муцуната. Строяват ни отстрани на пътеката и двата лъва минават сякаш на парад. Предупреждават ни да махнем слънчевите очила, защото лъвовете обичали контакта с поглед и да не намятаме шалове – развяването им от вятъра можело да бъде възприето като покана за игра. А палуване с 90-килограмов хищник не е за предпочитане. После тръгваме заедно през джунглата. Отбелязвам, че Зимба е мъжки, пък му липсва традиционната за цар на животните грива. Оказва се скопен, а при кастрация вторичният полов белег окапвал. Горкият. Пред едно дърво Матала решава да покаже женската си същност като си направи маникюр. Голямо стъргане по кората с нокти падна.

Пристигаме на поляната за галене. Колкото и да имат котешки нрав, лъвовете не бива да бъдат пипани под гушката, а докосването по гърба трябва да е твърдо и с натиск. Лекото галене ги гъделичкало. Питат кой пръв ще се престраши. Моментално вдигам ръка. Козината на Зимба е твърда, не мирише на диво животно, а той е съвсем спокоен. След малко кураж набират и останалите. Матала вижда нарочно закаченото на висок клон месо и лениво се отправя към дървото. Лакомията надделява над мързела и тя се втурва нагоре. За по-хубави снимки рейнджърите покатерват лъвовете на огромен камък и ние се редуваме да ги галим за поредния безсмъртен кадър. В края на разходката всички – и хора, и животни се чувстваме част от съзаклятието на дивата природа в леко опитомен вариант.