Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Обсадно положение“ от Албер Камю на сцената на НАТФИЗ

„Обсадно положение“ е пиеса по произведението "Чумата" на Албер Камю, която той сам превръща в драматургия. 

Пиесата “Обсадно положение” e една от последните класики на автора, която остава непозната за българската публика. Тя първоначално е планирана като драматизация на романа “Чумата”. “Обсадно положение” разказва историята на испански град, чиито жители попадат под тиранията на неочакван гост. Албер Камю се отнася към своите персонажи с ирония и чувство за хумор. Неговият абсурден герой се ражда в сблъсъка между човешките стремежи и отказващия да им откликне свят. Именно тази борба дава цвят и смисъл на човека, когато съществото му най-силно желае да се предаде.

Необикновената чувствителност на Албер Камю, придава на неговите творби магичен привкус, а героите му, лутащи се между мрак и светлина, между страх и смелост, ни въвличат в своя свят. Камю ни призовава да се изправим срещу най-зловещите факти на живота и да ги прегърнем с вой, търсейки любов и светлина там, където те изглеждат недоловими.

Спектакълът „Обсадно положение“ по Албер Камю е спечелил Проектната програма към Театър НАТФИЗ в категория "Млад режисьор". Този спектакъл възниква именно във време, когато вярата в смисленото и провокативно театрално изкуство е най-необходима.

„Обсадно положение“ по Албер Камю
Превод: Дарий Чавдаров, Мартина Тодорова
Постановка, сценична версия и музикално оформление: Дарий Чавдаров
Сценография и костюми: Тина Тодорова
Участват: Николай Владимиров, Звездомира Георгиева, Мартина Тодорова, Боян Фераджиев, Вяра Миланова, Илиан Илков, Рая Кандова, Кристиян Стоичков, Борис Върбанов, Виолина Доцева, Илиян Нонов, Карина Илиева, Калин Зафиров, Мартин Димов, Мартин Раков, Цветелина Атанасова.

Театър НАТФИЗ, Голяма сцена, 9 март, 19.00 ч.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки – НАТФИЗ





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05