Terres des Sept Couleurs (Земята на седемте цвята – фр.) буди удивление в парка Шамарел в югозападната част на Мавриций. Сюрреалистичната гледка се разкрива пред очите внезапно. Като космически пейзаж присаден в тропическа гора. Пясъчни дюни в седем различни цветя се стелят като причудлива река – червен, кафяв, лилав, зелен, син, лилав и жълт. Забележителното е, че те са произволно подредени в различни слоеве и никога не се смесват. Ако успеете да приспите бдителността на пазачите и да прескочите оградата с цел да си гребнете малко пясък, изумлението ви ще нарасне – когато смесите две шепи с различни нюанси, те неясно как се разделят сами отново по цветове. Другото странно е, че дюните не ерозират въпреки проливните тропически дъждове на Мавриций.
Алуминият и желязото, двата основни елемента в почвата, осигуряват синьо-лилавите и червено-черните ивици. Смята се, че разликата в нюансите е следствие от охлаждането на разтопените вулканични скали при различни външни температури. Но все още не е ясно защо не са се смесили.
Впрочем, пороите са причина този природен феномен да се появи през 60-те години на ХХ век. Те просто отмиват горния почвен слой и сякаш изпод земята изниква раздиплената палитра. Природата сътворява чудото чрез останки от базалтови скари. Явлението се обяснява с охлаждането на вулканичните скали при различни температурни диапазони.
Впрочем, не е съвсем правилно тези цветни дюни да се наричат пясъчни. Оказва се, че тази земя не е нищо повече от пепел и базалтови фрагменти, останали от времето на вулканичното изригване.
При посещението на Шамарел обаче си има хватка, която, ако не знаете, може да останете разочаровани. Ако сте убедени, че фотошопът е най-добрият приятел на жената, помислете колко насъщен е за туристическата индустрия. Снимките на седемцветните пясъци могат да ви заслепят от гланцовите страници и да ви разочароват горчиво на живо. Сияйната дъга на място се оказва едва доловим нюанс.
Но е така само ако сте се озовали в Шамарел по пладне. Съвсем други цветове има феноменът до 11 часа сутринта и след 4 следобед. Наситеността на цветовете зависи от ъгъла, под който падат слънчевите лъчи. Ако е подходяща – играта на слънчевите лъчи променя всяка минута като странна жива палитра от райски нюанси.
В началото всеки е можел да ходи по пясъчните дюни, но напливът на туристи принудил частния собственик на парка да постави ограда и да назначи охрана. Тя озаптява и желанието на мнозина да си откършат парченце за спомен. В замяна на това в близкия магазин бурканчетата с цветен пясък са в изобилие. Ще познаете дали съдържанието е от Шамарел или просто някой си е играл да боядисва песъчинки от плажа по това дали цветовете се смесват.
Учени са правили експеримент, убедени че магнитното поле в парка влияе върху това явление. Но дори и разклатени силно в епруветка, слоевете пясък след време се разделят сами на седем цвята: червено, кафяво, лилаво, зелено, синьо, лилаво и жълто.
Други опити доказват, че различните нюанси са получени, понеже потоците лава са се охлаждали при различни температури.
Алуминият е синьо-зелен, а окисленото желязо е червеникаво и т.н. Така че резултатът е истинска дъга. Дори не дъга, а цели двадесет и три различни цвята, изчислени след множество експерименти.
Паркът и близкото до него село носят името на френския си собственик – Шарл Антоан де Чазал де Шамарел, който притежавал всичко наоколо. Днес резерватът е частна собственост и освен от входната такса печели от продаваните кафе и продукти от захарна тръстика.
Между другото, паркът е известен и със своя водопад, който попада точно в „устието“ на изчезнал вулкан.
Допълнителна атракция за туристите са гигантските сухоземни костенурки, които сякаш позират за снимка с праисторическите си усмивки.
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки и видео – Магдалена Гигова
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува човекът в началото той е бил вегетарианец и през годините е търсел възможност да съществува...
По традиция в началото на юни Филологическият факултет на ВТУ организира Международна научна конференция "Езици, култури, комуникации". Тази година събитието се проведе за десети път, като част от програмата беше посветена на 30-ата годишнина на Катедрата по славистика. Основите на звеното са поставени още през 70-те години на ХХ век с лекторати..
Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята,..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от ловно-рибарските сдружения в Етрополе и Бойковец. Надали някой ще се учуди, че за събитието първи, още в петък, пристигнаха водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски. Те..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg