Има ли политика на геноцид към най-уязвимите – хората с тежки увреждания

Какви са проблемите в законодателството, свързано със съдбите и потребностите на децата с увреждане, навършили 18 години?

Това е "вечна" тема, по която се говори от години в България, но нищо не се случва. С години политиците "използват" майките на деца с увреждания за свой "престиж" и в крайна сметка Законът за личната помощ отново е внесен за разглеждане от една от новите политически партии в НС.

Кои са причините – отговор търси предаването "Законът и Темида", заедно със събеседниците – Вера Иванова, председател на Конфедерацията за защита правата на децата и майка на 26-годишния Даниел с детска церебрална парализа, и Димитрина Русева – майка на дете с увреждане на 24 години. 

Как се справят майките и има ли налице престъпно бездействие спрямо децата с увреждане над 18-годишна възраст, Вера Иванова коментира:

"Ние живеем в ада – и то не заради уврежданията на децата ни, а в ада, на който ни обрече държавата още с навършването на пълнолетие на тези деца. Политиката на държавата, която продължава, за съжаление, и при това правителство, е ТЯХ ДА ГИ НЯМА, буквално. Те са живи човешки същества, но са невидими за всеки депутат и управляваща коалиция и всеки в това Народно събрание... Тази политика продължава от години и в момента е в пълна сила. 

Това са деца, които никога не порастват – те остават бебета за цял живот – цял живот на памперси... След 18 години, когато положението става все по-тежко, точно тогава държавата спира помощта. През 2018 г. извоювахме тези тежки случаи да имат право на личен асистент, само че през 2020 г. се осакатиха текстовете и ние вече втора година сме отново на палатка пред парламента, за да върнем текстовете и закона на хората – този закон не касае само нашите деца. Този закон касае всеки, който в определен момент може получи нужда от асистент. 

Докога ще продължава тази политика на геноцид към най-уязвимите и хората с най-тежки увреждания?" 

Чуйте повече от звуковия файл.