Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Софроний Врачански – колко знаем и колко не знаем за него

| обновено на 12.03.22 в 08:01
Снимка: архив

Вчерашният 11 март е сочен като датата, на която е роден Софроний Врачански. Знам ли за неговата личност “толкова, колкото ни се иска“?

Темата коментира в  “Нашият ден“ проф. Николай Аретов:

“При Софроний е много интересно, защото би трябвало много да знаем, тъй като той е автор на “Житие и страдание грешного Софрония“, а същевременно не знаем толкова, колкото ни се иска.

Житието ни представя един човек, който е жертва, преследван, един път дори бесен. Това е най-симпатичният епизод от Житието. Не успяват да го обесят, избягва и изпива две люти ракии, за да се свести.

Това е единият, другият Софроний е авторитетната фигура за съвременниците, които се обръщат към него. Това особено личи към края на живота му, той е като представител на българския народ в едни доста дълги преговори с Русия.

Разменят се писма, той дава предложения. Отново има не съвсем ясни дребни факти дали той в един момент се е върнал с руските войски по време на войната в Русе. Но това е един доста по-различен човек, отколкото е Поп Стойко в Житието.

За нас литераторите Софроний е книжовника, който е открояващата се фигура от епохата, не само с Житието, но и с останалите му книжовни трудове.“

Учен в България

“В края на 70-те години, началото на 80-те, науката, включително и хуманитаристиката, се радваха на някакъв обществен престиж, който сякаш спадна в световен мащаб по отношение на хуманитаристиката.

18 ученици и учители направиха препис на „Неделника” на Софроний Врачански

Създател на учебно съдържание

“Създаването на учебниците следва много строги изисквания на Министерството и те не могат да се отклоняват от тях. Второ, във всичките, поне известните ми учебници, винаги има учител.

Едно от основните обвинения е, че хората от академиите пишат много сложно и тежко, а пък учителите искат по-разбираем език.

Скромният ми опит казва обратното, че някои от учителите искат да говорят на научен език, от тях или по-скоро от Министерството идва залагането на твърде много понятия.

Това, което трябва да се промени е цялостното отношение на обществото към учителите и обучението. Струва ми се, че образованието не е ценно за много хора и те са го предали на следващите поколения.“

Война и пандемия

“Всички забелязваме, че войната измести пандемията. Политиката присъства винаги, но един от най-неприятните моменти е, когато присъства подмолно.

Лошото е, че дори при войната, при която би трябвало да имаме ясно отношение – това е агресия,  умират хора, но и там отново има две гледни точки.

Страхувам се, че гледната точка, която се опитва да оправдае войната и да и измисли дълбоки причини, далеч не е слаба. Това е плашещото в българския контекст.“

Върху какво работи в момента проф. Аретов – чуйте от разговора.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26