Жената е чувство. От онова, което те връхлита веднъж в живота, но те държи дълго. Утаява се в теб, пропива се в кожата ти, в мислите ти, в същността ти. А когато усети, че те е превзела, не се свени да поиска още. И получава още. Жената е вихър. Завърта те в своя свят и те кара да танцуваш в него, но само на нейната музика. Жената е душа, дълбока като океан, в който можеш да плуваш с делфини, но и бавно да се давиш, докато не потънеш съвсем. Жената е едновременно и ангел, и дявол. Тя е свенлива и нежна, фина и крехка като цвете, обвило стъкло. Но е и невъздържана и дива, нетърпелива и рязка. Буря, побрала цялата си мощ в кутия от бижута.
Жената е любов, тя е дом, уют и семейство, път и пътуване. Огън и жупел. Жената е магия, необяснима, често неразбрана, но много желана. Жената е избор. Такъв, какъвто всеки иска да направи за себе си, а самата тя все между избори се лута. Ще ви кажат, че жената не знае какво иска. Но всъщност само жената знае какво наистина иска – всичко и нищо, разум и емоция в едно, енергия, страст и обич. Песен, по-нежна от коприна, но силна като за трима. Жената е крайност, към която всеки прибягва. Тя е стихия, от която всеки бяга, но и която всеки иска да увладее. Жената е всичко, което мъжът не е. Разбира се, и обратното е валидно.
В женския месец – така противоречив и неподвластен – в „Какво се случва“ се заговори за тази вселена, тази вечна енигма – жената. За нейния образ и подобие в света на визуалното изкуство и за внушенията, които тя има.
Според изкуствоведката Лиза Боева образът на жената изначално е сложен и нееднозначен. Той минава през различни етапи, системи и културни погледи. Навярно обаче всичко тръгва от идеалната възлюбена, иконичната дама на сърцето, от образа на една светска дама, която същевременно е и богородица. От Беатриче, без която за Данте раят е безсмислен. И стига до днешния ден, в който жената няма нужда от посредник, за да изобрази себе си – еманципирана и самодостатъчна. Въпреки това Лиза Боева е на мнение, че именно погледът отстрани е по-интересен.
Фанка Борисова е самороден талант. Художничка, чиито творби минават през душата и са дълбоко изживени. В тях винаги откриваме жената – въпреки всичко. Фанка рисува в дома за хора с умствена изостаналост, където живее. Признава, че намира спасение и радост, докато го прави. Тя е себе си и всяка друга, когато изобразява своите женски образи. В тях има енергия, финес, красота, мистика и мечтание, дързост и свобода. Често съзираме и майката, изобразена в черно-бяло, която липсва в живота на Фанка, но и чието отсъствие е накарало художничката да повярва, че изкуството е навсякъде, а жената е всичко, което човек може да поиска да бъде.
Фанка Борисова разказва още в звуковия файл.
Жената е обект на фотографията, но често е и човекът зад обектива. Виждаме я красива, независима и силна, със специфична чувствителност към света, времето и пространството. Тя не се нужда е от украшения и прекалено много цвят, а само от вяра в себе си и възможностите си.
Повече за подхода към жената във визуалното изкуство разказва фотографката Диляна Гергова.
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
Село Бърдарски геран, разположено в сърцето на България, е известно като културен център на банатските българи. Със своята уникална история, архитектура..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
Младежкият театър "Николай Бинев" отбелязва 80 години от своето създаване с премиера на куклената постановка "Вълшебната флейта" по операта на В. А...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg