Жената е чувство. От онова, което те връхлита веднъж в живота, но те държи дълго. Утаява се в теб, пропива се в кожата ти, в мислите ти, в същността ти. А когато усети, че те е превзела, не се свени да поиска още. И получава още. Жената е вихър. Завърта те в своя свят и те кара да танцуваш в него, но само на нейната музика. Жената е душа, дълбока като океан, в който можеш да плуваш с делфини, но и бавно да се давиш, докато не потънеш съвсем. Жената е едновременно и ангел, и дявол. Тя е свенлива и нежна, фина и крехка като цвете, обвило стъкло. Но е и невъздържана и дива, нетърпелива и рязка. Буря, побрала цялата си мощ в кутия от бижута.
Жената е любов, тя е дом, уют и семейство, път и пътуване. Огън и жупел. Жената е магия, необяснима, често неразбрана, но много желана. Жената е избор. Такъв, какъвто всеки иска да направи за себе си, а самата тя все между избори се лута. Ще ви кажат, че жената не знае какво иска. Но всъщност само жената знае какво наистина иска – всичко и нищо, разум и емоция в едно, енергия, страст и обич. Песен, по-нежна от коприна, но силна като за трима. Жената е крайност, към която всеки прибягва. Тя е стихия, от която всеки бяга, но и която всеки иска да увладее. Жената е всичко, което мъжът не е. Разбира се, и обратното е валидно.
В женския месец – така противоречив и неподвластен – в „Какво се случва“ се заговори за тази вселена, тази вечна енигма – жената. За нейния образ и подобие в света на визуалното изкуство и за внушенията, които тя има.
Според изкуствоведката Лиза Боева образът на жената изначално е сложен и нееднозначен. Той минава през различни етапи, системи и културни погледи. Навярно обаче всичко тръгва от идеалната възлюбена, иконичната дама на сърцето, от образа на една светска дама, която същевременно е и богородица. От Беатриче, без която за Данте раят е безсмислен. И стига до днешния ден, в който жената няма нужда от посредник, за да изобрази себе си – еманципирана и самодостатъчна. Въпреки това Лиза Боева е на мнение, че именно погледът отстрани е по-интересен.
Фанка Борисова е самороден талант. Художничка, чиито творби минават през душата и са дълбоко изживени. В тях винаги откриваме жената – въпреки всичко. Фанка рисува в дома за хора с умствена изостаналост, където живее. Признава, че намира спасение и радост, докато го прави. Тя е себе си и всяка друга, когато изобразява своите женски образи. В тях има енергия, финес, красота, мистика и мечтание, дързост и свобода. Често съзираме и майката, изобразена в черно-бяло, която липсва в живота на Фанка, но и чието отсъствие е накарало художничката да повярва, че изкуството е навсякъде, а жената е всичко, което човек може да поиска да бъде.
Фанка Борисова разказва още в звуковия файл.
Жената е обект на фотографията, но често е и човекът зад обектива. Виждаме я красива, независима и силна, със специфична чувствителност към света, времето и пространството. Тя не се нужда е от украшения и прекалено много цвят, а само от вяра в себе си и възможностите си.
Повече за подхода към жената във визуалното изкуство разказва фотографката Диляна Гергова.
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от най-успешните създатели на онлайн съдържание идва след двугодишен труд. В 400 страници са събрани малко известни и дори забравени места, съхраняващи тайнствената красота на родината ни. Книгата обхваща..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg