Фондация „Малките стъпки“ е място за хора и институции, които искат да направят света около тях по-добър.
За дейността на фондацията разказва в “Нашият ден“ политологът Люба Батембергска:
“Малките стъпки“ са 3-годишни, може би в този период сме работили с около 400 деца, основно доброволно в училище. Ние работим с тях по един срок, според това как в училището предлагат да се организира образователната програма. Обикновено работим в “Час на класа“.“
Гражданско образование и детско участие
“Нуждата от гражданско образование е безспорна, участието на децата среща известен скептицизъм. За нас двете роли вървят заедно. Под детско участие разбираме правото на децата да могат да кажат своето мнение по въпроси, които пряко ги засягат, и да дадат своите идеи и предложения за това как може да стане по-добра средата около тях. Това обикновено е училището и мястото, в което живеят.
Те вървят заедно, защото не можеш да участваш, без да знаеш как работят институциите и как се взимат решенията в тях. Един от уроците, които се опитваме да преподадем на децата, е, че всяка промяна изисква лично усилие и време. Това се отнася за всички части от нашия живот. В нито една сфера нищо не става от днес за утре, всичко изисква постоянство, усилия и умения как да се случи.“
Проучване на “Галъп интернешънъл“ от 2019 г. показва, че само 2% от младежите се чувстват достатъчно представени. Това в голяма степен се отнася и за възрастните.
"Това е част от причините младите хора, включително децата, да не виждат голям смисъл в това да участват и да се занимават с институции.
Реално много малка част от децата имат възможност да кажат мнението си, защото у нас детското участие се мисли основно през ученически съвети, младежки парламенти, някой път се правят срещи с деца, за да могат възрастните да чуят тяхната гледна точка. Практически така се стига само до малка група активни деца и не се дава възможност на голямата част от децата да бъдат чути.
Нашият подход се различава по това, че работим в училището, където са децата. Работим с цели класове, не с отделни деца. Опитваме се да ги провокираме през игри и казуси. Когато тръгваме от нуждите и желанията на децата, те са мотивирани.
Даваме възможност всяка дете да изкаже мнението си и се опитваме да ги запалим. Дали ще искат фитнес уреди или площадки за спорт, или пребоядисване на класната стая. И в двата случая тренираме уменията им да разработват свои инициативи. Срещаме ги с експерти, когато темата е сложна."
Чуйте целия разговор от звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ и Радослава Кашъмова, преподавател по философия:
“Дългият ми опит в училище ме доведе до мисленето, че нашето образование е изключително теоретично и това се показва във всички изследвания, които се правят в българското училище. Вижда се, че нашите ученици знаят доста теория, която не умеят да прилагат. Искаше ми се да се занимавам с нещо, което слага мост между теорията и практиката.
Идеята за “Малките стъпки“ изключително много ми хареса и реших, че това е нещото, което и аз искам.
Възрастните не обичат много да се вслушват в исканията на децата, защото първоначално ги смятат за не особено сериозни, но когато децата успеят да ги аргументират, тогава им се обръща внимание. Важно е подрастващите да са част от общност с добри цели.“
Чуйте целия разговор от звуковия файл.
Случвало ли ви се е да прочетете новина и да се запитате дали е написана от човек или от изкуствен интелект? Не става въпрос само за автоматично препечатване на един и същи текст в различни медии, а за съдържание, което е създадено, илюстрирано и дори проверено от ИИ. Понякога алгоритъмът преценява и точно кой е най-подходящият читател за дадена..
С доц. Костадин Коларов от Катедра "Предприемачество" на УНСС и с неговия колега от Индия проф. Вирал Комаршах разговаряме в "Нашият ден" за българо-индийския университетски обмен в областта на образованието по предприемачество. Сътрудничеството между УНСС и университета "Ел Джей" в индийския град Ахмедабат е стартирал през 2023-2024 с..
Климатичните промени добавиха един месец на опасни горещини за 4 милиарда души по света. Какви са данните за България, коментира във "Време за наука" Зорница Спасова , гл. ас. в Националния център по обществено здраве и анализи към МЗ и автор в платформата "Климатека". В средата на XIX век белгийският учен Адолф Кетле формулира така наречения..
В свят, в който информацията се превръща в най-ценния ресурс – сравним дори с "новия суров петрол", съществуват български иновации, които не само следват тенденциите, но ги и задават. Един такъв пример е стартъпът Storied Data , чийто съосновател Радослав Которов разказа пред БНР за пътя на данните към смисъла и за това как чрез така наречените..
Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " ни потапя в една ведра, лятна, природна атмосфера. В студиото водещите Асен Масларски и Росен Мирчев са поканили интересни събеседници – Ангел Ангелов и Виктор Вучков, председатели на Сдружението на ловците и риболовците на Перник. Обсъждат се темите за лова, безопасността,..
Знаете ли, че ако успеем да съберем слънчевата енергия, която попада върху земната повърхност за 20 минути, то тя ще бъде достатъчна, за да задоволи..
Антидемократичната пропаганда в медиите онлайн и конвенционалните медии. Как и защо, според проучването на Фондация за социални и хуманитарни..
В днешното издание на "Говорят зелените новатори на България" ви представяме двама вдъхновяващи предприемачи – Владимир Гечев и Велин Николаев, основатели..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg