Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Готова ли е образователната ни система да поеме децата бежанци

Снимка: БГНЕС

Между заявения от министъра на образованието и науката капацитет на образователната ни система да поеме 20 000 деца от Украйна и реалната картина на процеса по приемането и интегрирането им засега има огромна разлика. Едва от дни процедурата по получаване на статут за временна закрила, личен номер на чужденец на бежанците започва да се установява, а това е задължителното условие родителите или настойниците на деца да могат да подадат заявление за приемането им в българско училище. За детска градина или ясла е необходим и документ за имунизационен здравен статус, одобрен от РЗИ.

До 16 часа на 15 март в РУО Варна са подадени 16 заявления за деца от яслена възраст до 10 клас, но се очаква в следващите дни те да се увеличават. Според д-р Ирена Радева, началник на Регионалното управление, в областта има възможност за приемане на голям брой ученици, но идеята е те да се разпределят по-равномерно по регионите на страната. Неизвестните обаче са много – ако в по-малките населени места има повече места в детските градини и училищата, дали там или в близост ще има и условия за настаняване на семействата и евентуално за работа на родителите и т.н. По-проблематично е и интегрирането в образователната ни система на ученици от последните класове. В момента също така има голям брой деца в училищна възраст без статут. За тях с подкрепата на МОН и община Варна са осигурени занимания по интереси в няколко големи хотела в „Златни пясъци“, където са настанени с родителите си. Заниманията се водят от учители в Детския комплекс Варна.


Още от 2 март в ОУ „Христо Ботев“ в бургаския квартал Сарафово са приети две деца във втори и четвърти клас. Заместник-директорката на училището Димитрана Колева казва, че се адаптират много бързо, осигурени са им допълнителни часове за изучаване на български език. Според нея много важно е да се включат децата бежанци в извънкласни дейности като спорт и изкуства, защото така най-добре те ще могат да се отърсят от стреса от преживяното, да се почувстват спокойни. С ученето те ще се справят, дори и да се наложи известно отлагане, немалко от тях разчитат да се върнат в родните си места, в момента обаче просто трябва да им се помогне да преживеят травмата, смята госпожа Колева.

В софийското частно средно училище „Рьорих“ са записани три деца от Украйна, които са и на издръжка на училището. Директорката Радка Карагьозова обръща внимание на няколко специфични аспекта на ситуацията в училището. Там имат опит с приемане на ученици по време на учебната година, сформира се малък екип от педагози, който да помогне за адаптацията им. Самите ученици имат изградена култура за приемане и подкрепа на новодошлите, общуват на всякакви езици, включително и на езика на жеста и прегръдката. За нашите деца трагедията, преживяна съвсем реално от децата от Украйна, и общуването с тях е поглед върху различна образователна система, нагледен урок за цената на мира и за това как реално могат да помогнат на човек в беда. Учим всички, казва Радка Карагьозова, учителите, учениците, родителите, цялата ни общност.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Най-старата сграда в Париж и безкръвна корида в Камарг

Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени от Париж, само успях да му кажа "Чакай да включа записвачката", за да не прекъсна интересния му разказ. Интервюто започна с факта, че е посетил едно място в Париж – оберж (ресторант) Никола Фламел,..

публикувано на 08.10.25 в 17:05
Проф. Татяна Бенишева

Лекарствата – начин на употреба

Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света, подложени на някакъв вид лекарствена терапия. С нашия гост проф. Татяна Бенишева разговаряхме дни преди конгреса на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в София, насрочен за 9 октомври 2025 г...

публикувано на 08.10.25 в 16:22

Наследството на Джейн Гудол живее чрез програмата Roots & Shoots

Природозащитничката и световно признат експерт по шимпанзетата Джейн Гудол почина преди броени дни на 91-годишна възраст. В предаването "Време за наука" координаторът на програмата Roots & Shoots в България, Албена Попова от Института "Джейн Гудол", разказва как мисията на световноизвестната приматоложка продължава да вдъхновява нови..

обновено на 08.10.25 в 09:57

Промените в образователната система

Разговор за промените в образователната система и въвеждането на религията в учебните програми. Трябва ли и може ли да се преподават добродетели? Как присъстват религиозните текстове в учебния материал до момента? Кой ще преподава? Кои други промени, предвиждани от Министерството на образованието и науката, могат да се окажат трудни за прилагане? Ще..

публикувано на 08.10.25 в 09:25

От рибар ловец става ли?

Един от стереотипите за живеещите на морския бряг е, че те са рибари. Разбира се, това не е вярно, част от тях са рибари, друга част са ловци, а има и такива, които са хем ловци, хем рибари. Такива варненци, 2000 на брой, в петък отпразнуваха 136-ата годишнина на Сдружението "Ловно рибарско дружество – Варна". Честването бе и грандиозно, и..

публикувано на 06.10.25 в 16:25