Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българското участие в 8-ия Кохезионен форум в Брюксел – цели и очаквания

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Кои са темите, които ще бъдат обсъдени на Осмия Кохезионен форум в Брюксел и как и в каква посока войната променя европейския дневен ред?

Темата коментира в “Нашият ден“ Лиляна Павлова, вицепрезидент и член на УС на Европейската инвестиционна банка:

“Поставихме си нова амбициозна цел, а това е 45% от средствата, които банката годишно инвестира, да бъдат насочени в подкрепа на проекти в изпълнение на всички дейности по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фон и тези проекти, което към момента е около 20 млрд. евро годишно. Това е средната стойност на инвестициите, които банката предоставя в допълнение към програмите.

Към тези 11 млрд. евро, които има за България по линия на кохезионната политика, нашата цел е да допринесем и разширим подкрепата си в няколко направления.

Едното е иновация и дигитализация, защото, ако искаме да постигнем заетост, икономически растеж и устойчиво развитие, начинът е подкрепа за малкия и среден бизнес, който е гръбнака, както на европейската, така и на българската икономика, за да може компаниите да бъдат равностойни и в крак със съвременните тенденции.

Новият момент в кохезионната ни стратегия е именно, че за кохезионните държави, особено за най-слабо развитите региони, ще финансираме приоритетно иновации. Дори такъв тип иновации да има в по-старите и по-добре развитите държави членки, при нас е възможно, ако този тип иновативни проекти се предлагат на българския пазар, те да бъдат допустими за директно финансиране.

Ще продължим инвестициите в инфраструктура – в екологична и транспортна, които са много важни, за да можем да изравним различията в регионите.  Ще продължим инвестициите и в образователна инфраструктура.

Много важен елемент в новия програмен период са дейностите, свързани с механизма за “справедлив преход“.

Първият стълб е насочен към централните власти за подкрепа на проекти за тези региони в преход, които трябва да извървят пътя на декарбонизацията.

Също и стълба по подкрепа на малки и средни предприятия и по третия, който е за подкрепа за местните власти.

Друг важен момент е нашата подкрепа за реализацията на идентифицираните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, защото пандемията в някаква степен засили необходимостта за прилагане на тези целенасочени мерки за развитието на регионите.

Тук нашето участие ще бъде в две направления. Първото е финансови инструменти за подкрепата на малките и средните предприятия, а другият елемент, по който водим разговори с правителството, е подкрепа за индустриалните зони.

Чуйте от целия разговор в звуковия файл подробности за най-важните проекти.

Темата коментира в “Нашият ден“ Лили Големинова:

“От форума се очакват много отговори, но по-важно е да се зададат тези въпроси, които са свързани със сближаването на регионите.

Според доклада това от една страна, върви напред, по отношение на държави като нашата, в сравнение с изоставане на някои държави от Южна и Югозападна Европа.

От друга страна, затварянето на границите покрай пандемията доведе до фактори, които увеличават тази разлика между регионите, чиято основна цел е запълването на тези разлики.

Няколко ще бъдат насоките, в които ще се говори от днес за утре. За една Европа, която е много по-включваща и по-реактивна и конкурентноспособна.

Вече се говори и за право на достъп до изключително високоскоростен интернет, каквото имат двата от трима граждани средно в ЕС и само 1 от 6 в селските региони.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стоян Георгиев

Стоян Георгиев: Случващото се в Турция надминава нашите представи за репресии

Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..

публикувано на 05.04.25 в 09:00

В чистото, спретнато и подредено село Глава

Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..

публикувано на 05.04.25 в 08:35
Абдулрахман Ал-Халиди

Каква ще е съдбата на саудитския дисидент Ал Халиди

В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..

обновено на 04.04.25 в 17:31
Маргарита Шурупова

Маргарита Шурупова: Сегашната Русия не може да съществува без война

България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..

публикувано на 04.04.25 в 16:50
Снимката е илюстративна

Съвети на адвоката: адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Милко Стойков, Бургас: Наследих от сестра си етаж от къща заедно с парцел – отстъпено право на ползване, вещно право на ползване, за което плащам данък за земята и за етажа. Мога ли да заградя наследения от мен терен? Сои институции..

публикувано на 04.04.25 в 14:35