Кои са темите, които ще бъдат обсъдени на Осмия Кохезионен форум в Брюксел и как и в каква посока войната променя европейския дневен ред?
Темата коментира в “Нашият ден“ Лиляна Павлова, вицепрезидент и член на УС на Европейската инвестиционна банка:
“Поставихме си нова амбициозна цел, а това е 45% от средствата, които банката годишно инвестира, да бъдат насочени в подкрепа на проекти в изпълнение на всички дейности по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фон и тези проекти, което към момента е около 20 млрд. евро годишно. Това е средната стойност на инвестициите, които банката предоставя в допълнение към програмите.
Към тези 11 млрд. евро, които има за България по линия на кохезионната политика, нашата цел е да допринесем и разширим подкрепата си в няколко направления.
Едното е иновация и дигитализация, защото, ако искаме да постигнем заетост, икономически растеж и устойчиво развитие, начинът е подкрепа за малкия и среден бизнес, който е гръбнака, както на европейската, така и на българската икономика, за да може компаниите да бъдат равностойни и в крак със съвременните тенденции.
Новият момент в кохезионната ни стратегия е именно, че за кохезионните държави, особено за най-слабо развитите региони, ще финансираме приоритетно иновации. Дори такъв тип иновации да има в по-старите и по-добре развитите държави членки, при нас е възможно, ако този тип иновативни проекти се предлагат на българския пазар, те да бъдат допустими за директно финансиране.
Ще продължим инвестициите в инфраструктура – в екологична и транспортна, които са много важни, за да можем да изравним различията в регионите. Ще продължим инвестициите и в образователна инфраструктура.
Много важен елемент в новия програмен период са дейностите, свързани с механизма за “справедлив преход“.
Първият стълб е насочен към централните власти за подкрепа на проекти за тези региони в преход, които трябва да извървят пътя на декарбонизацията.
Също и стълба по подкрепа на малки и средни предприятия и по третия, който е за подкрепа за местните власти.
Друг важен момент е нашата подкрепа за реализацията на идентифицираните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, защото пандемията в някаква степен засили необходимостта за прилагане на тези целенасочени мерки за развитието на регионите.
Тук нашето участие ще бъде в две направления. Първото е финансови инструменти за подкрепата на малките и средните предприятия, а другият елемент, по който водим разговори с правителството, е подкрепа за индустриалните зони.
Чуйте от целия разговор в звуковия файл подробности за най-важните проекти.
Темата коментира в “Нашият ден“ Лили Големинова:
“От форума се очакват много отговори, но по-важно е да се зададат тези въпроси, които са свързани със сближаването на регионите.
Според доклада това от една страна, върви напред, по отношение на държави като нашата, в сравнение с изоставане на някои държави от Южна и Югозападна Европа.
От друга страна, затварянето на границите покрай пандемията доведе до фактори, които увеличават тази разлика между регионите, чиято основна цел е запълването на тези разлики.
Няколко ще бъдат насоките, в които ще се говори от днес за утре. За една Европа, която е много по-включваща и по-реактивна и конкурентноспособна.
Вече се говори и за право на достъп до изключително високоскоростен интернет, каквото имат двата от трима граждани средно в ЕС и само 1 от 6 в селските региони.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Инициативата "Дни на иновациите в образованието" , организирана от Центъра за творческо обучение , гостува днес във Видин . Учители, директори и образователни специалисти ще имат възможност да се включат в безплатни практически работилници , да изпробват иновативни технологии в образованието и да почерпят опит от водещи експерти...
В центъра на глобалните и националните предизвикателства все по-често застава темата за зелените иновации. Данните от второто издание на проучването "Зелени решения от България 2025" , представени от MOVE.BG по време на конференцията Re:Think Green , показват, че близо 40% от зелените проекти у нас създават иновации с принос на световно ниво ...
"Стилът“ и откровената простащина в езика на политиците и какво се случва с обществата у нас, когато медиите безкритично го тиражират, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Александър Андреев , политически наблюдател на "Капитал". В немския език сравнително наскоро се появи една дума – Fremdscham . Тя означава да се срамуваш за..
Осъществяването на необикновения риболов, за който се говори в днешното евангелско четиво се показва, че съдбата на всеки човек, от простия рибар до великия цар, е в ръцете на Бога. Там, където се изчерпват човешките възможности, се открива безкрайният простор на Божието могъщество. Този евангелски откъс спира нашето внимание и върху значението на..
По инициатива на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), "Репортери без граници" (RSF) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), два дни коалиция от международни организации, работещи в сферата на свободата на пресата, наблюдава състоянието на медийната среда и институциите у нас. Какви са изводите им, коментира в "Мрежата" по програма..
На 25 октомври сцената на Културен център "Стара Загора" ще се превърне в пространство, в което деца и младежи със специални потребности ще изявят своите..
Або е преводач, писател, пътешественик, журналист и издател. Живял е на четири континента и е обиколил 40 държави. Автор е на още две книги – пътеписа..
Само дни след като получи наградата за главна женска роля на фестивала "Златна роза" във Варна за превъплъщението си в образа на Ива във филма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg