Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Нашето тихо местенце" – филм на Елица Георгиева

Снимка: siff.bg

Бащата на Альона, мълчалив дисидент, инженер и ликвидатор на Чернобил, странен вид хулиган, изчезва един ден в морето, близо до турското крайбрежие. След корабокрушението са открити всички тела с изключение на неговото. Прокрадва се съмнение. Той вече е направил няколко опита за бягство от своята белоруска реалност: взривявал е брегове, за да премине с лодката си; започнал е да пие; обявил е, че ще избяга в Индия. Освен ако детското въображение на Альона не е измислило всичко това. 

Двадесет години по-късно Альона живее във Франция. На брега на Нормандия тя започва да пише роман за тази история, „създавайки“ спомени, за да запълни пропуските. Затова тя избира език, „осеян“ с дупки, пропуски, липси – нейния собствен френски. Едновременно с това тя иска да проумее колко километра трябва да измине човек, за да намери своя център. И ако през 1994 г. се бяха провели протестите на продемократичните движения, баща ѝ щеше ли да напусне Беларус, както през 2020 г.?

Елица Георгиева заснема създаването на романа, който белоруското ѝ алтер-его Альона започва да пише за баща ѝ – морски авантюрист, физик и мечтател, изчезнал край турския бряг през 1995 г. Като съпровожда този процес на загуба и преодоляване на мъката чрез писане, режисьорката измисля свой собствен визуален език, който засилва напрежението между сън и реалност, поезия и памет.

Кое е истина в този пъзел от фрагментирани детски спомени?

Снимки – София филм фест

Елица Георгиева е родена през 1982 г. От 2000 г. живее и работи във Франция. Изучава кино и литература. Посвещава се на широк спектър артистични проекти, съчетаващи кино, литература и мултимедийни пърформанси. През 2017 г. режисира документалния филм "Всяка стена е врата". "Нашето тихо местенце" е вторият ѝ филм.

ФИЛМОГРАФИЯ
2009 Чужденка/ки (Etrangere/s) – къс. док.
2017 Всяка стена е врата (Every Wall is a Door) – док.
2021 Нашето тихо местенце (Our Quiet Place) – док.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05