“България можеше да стане част от един смислен дебат за това как да се промени структурата на сигурност в Европа и как ние да станем много по-смислена част от него, а с това да повишим и собствения си капацитет. Изпуснахме шанса да станем част от усилията по спасяването на Украйна“ – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР политологът Христо Панчугов:
“Политиката на снишаване продължава твърде дълго, очевидно може да продължава безкрайно. Виждаме абсолютен отказ на политическата класа от това да поеме отговорност за необходимите решения.
Няма какво да се заблуждаваме – България не е необходима на никой от Западния свят в процеса на справянето с тази криза.
Не можем да предложим нито истински подходи към Путин и към дипломация, свързана с него, нито истински ресурси по отношение на сигурността. Единственото, което седи пред нас на този дневен ред, е оценка на нашата принадлежност към тези съюзи.
Ако има един ефект, който е много ясен и видим по отношение на българската външна политика и система за сигурност, е това, че никой не гледа на нас сериозно и с доверие и никой няма да положи допълнителното усилие да включи България в този бъдещ разговор.
Изпуснахме изключителен шанс не само да покажем, че действията на Путин за нас са абсолютно неприемливи, но и да покажем, че влиянията на Русия в българската политика са приключили отдавна."
“Визитата на Байдън в Европа е опит да се намери структурно решение на една криза, която завари Алианса неподготвен. Развитията от 2008 г. насам поставиха на дневен ред въпроса за това как може да се гарантира европейската сигурност без разширяване на НАТО.
Необходимо е да се търси нов механизъм за гарантиране на сигурността, който така и не беше намерен, преди да избухне тази криза. Очевидно е необходима промяна на архитектурата на сигурност в Европа. Краткосрочният въпрос всъщност е как да се реши тази криза сега. Това ще бъде изцяло във фокуса на посещението на Байдън в Европа.
Санкциите на Запада срещу Русия са ефективни от гледна точка на реалните последици, които руската икономика и гражданите понасят. Не изглеждат ефективни обаче по отношение на тяхната основна цел – да откажат Русия и самия Путин от агресията в Украйна.
Въпреки че видяхме актове на протест срещу войната в Русия, както и руснаци, напускащи Руската федерация в подкрепа на това решение, към този момент липсват свидетелства както за организирана опозиция, така и за възможни политически действия за отстраняването на Путин. Самият той очевидно събира всички ресурси и търси механизми, чрез които да продължи своето военно нашествие в Украйна и по този начин санкциите ще имат много по-дългосрочен ефект.
Все по-видима става невъзможността на президента Путин да замести липсващите за руската икономика вносни суровини със собствено производство. Все повече ще виждаме сектори, които се затварят в руската икономика поради недостиг. Това ще има много негативни последици за Руската федерация, за руските граждани и съответно за руската икономика. Дали това ще е достатъчно обаче, за да започне да се търси решение на кризата в Украйна?!“
Зависимостта от руските ресурси
“Тази зависимост е известна от много дълго време. За съжаление много европейски държави направиха повече, за да я увеличат. Всички алтернативни проекти бяха спрени заради икономическа неизгодност.
Вероятно единственият източник на Русия на чуждестранно финансиране ще остане доставката на руски газ и петрол. Решения се търсят, но това, което трябва да е много ясно, е, че сме на прага на криза и затова трябва да бъде подготвена както общественото мнение, така и икономиката.“
Преговорите между Русия и Украйна
“Единственият въпрос, който стои истински към този момент, е как Владимир Путин може да излезе от тази ситуация, представяйки я за победа. Този въпрос е и все по-трудно решим.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
Владимир Митев е репортер в Румънска редакция на радио "България". Говори свободно румънски език. Отделно от това е завършил "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" и създател също на блога "Персийският мост на приятелството". Участник в много и различни международни проекти. Блогът "Персийският мост на приятелството" набра доста популярност по..
Юлските горещини в последните години ни карат все по-често да си задаваме въпроса: какво всъщност означава глобалното затопляне за ежедневието ни? За повечето от нас това вече не е абстрактно понятие от научни доклади, а реален фактор, който влияе дори на плановете ни за почивка. Ако морето вече не изглежда като идеалното място за отдих, защото..
В последното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" представяме една нова и много обещаваща инициатива – акселератора SCION, който цели да подкрепи стартиращи компании и академични екипи с идеи за природо-базирани и чисти технологии. Гост в студиото на "Нашият ден" е Константина Войнова – кофаундър и партньор в SCION..
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета Начева и доц. Владислав Миланов , преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Д оц. Владислав Миланов : "Чистото и задълбочено политическо..
Георги Трайков от София се захваща с реставрирането на мебели почти като на шега, а се увлича дотолкова, че създава собствено ателие и се сдобива и с помощник – тапицера Александър Петренко. Да се реставрират мебели изглежда лесно, но е свързано с много груба и фина работа, усет за душата на предметите и за тяхната история. И понеже Георги..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg