Творческият му път е изключително дълъг, цели 60 години! Между 30-те и 90-те години на 20 век той снима различни събития от всички сфери на живота у нас в града и в селото, бит и портрети, политици и хора от различни прослойки, включително лов и риболов, туризъм, спорт, от областта на културата. Един от най-изявените автори на фоторепортажа у нас. Той е Тодор Славчев (1900-1992), а творческата му биография следва освен обикновения живот, така и важните събития през този дълъг период, в който у нас настъпват различни промени. Така фотографиите му, които са между репортажната фотожурналистика и художествената фотография стават своеобразна хроника на българския живот, пренасят случилото се през времето.
„Тодор Славчев сам е цяла фабрика за образи, която не спира производството си в продължение на шест десетилетия“, пише за него Георги Лозанов. Разглеждайки снимките, пред нас се разкриват не само спецификите на съответното историческо и политическо време, но много повече – един автентичен свят, неподправен, истински. Тези фотографии разказват без думи.
Неговата внучка Яна Узунова днес се грижи за това безценно наследство – осъществена е голяма изложба на Тодор Славчев в Националната галерия „Квадрат 500“ през 2020 г., издадена е и монография с негови снимки. По повод 30 години от кончината му ето споделената от нея биография на дядо ѝ на страницата му във фейсбук:
„Тодор Славчев е роден през 1900 година в Пловдив, от 1930 година се установява постоянно в столицата. Член на Дружеството на фотожурналистите в България от 1934 г. От 1929 до-1946 г. Славчев е редактор и главен редактор на списание „Трудови вести“, където публикува свои снимки на социална и трудова тематика. През 1941 г. той посещава Вардарска Македония и заснема изгледи, бит и общественозначими събития в Скопие, Охрид и други селища. Славчев сътрудничи като фоторепортер на вестниците „Утро“, “Заря“, “Дневник“, “Днес“, “Вечер“ и „Нашенец“. При бомбардировките над София през 1944 г. редакцията му на Пасаж „Св. Никола“ е разрушена, а голяма част от фотоархива му изгаря. Тодор Славчев снима на Девети септември в столицата. През есента на 1944 г. издава със свои средства брой първи на сп. „Фотожурналъ“, богато илюстрирано с негова репортажна фотография на актуални събития в страната. Участва като доброволец фотокореспондент във Втората световна война (1945 г.), като пренася фотолабораторията си. По случай 1 май 1945 в Унгария Тодор Славчев организира фронтова фотоизложба, включваща снимки на много фотокореспонденти. След войната работи като фотосътрудник на списанието на БЧК, във в. „Земляк“, както и като щатен фоторепортер на вестниците „Свят“ (1948-1949), „Народен спорт“ (1951-1953) и „Кооперативно село“(1954-1960). След пенсионирането работи активно и до края на живота си за СБЖ, в. „Поглед“, сп. „Славяни“, сп. „Лов и риболов“, в. „Трезвеност“, сп. „Български воин“, в. „Литературен фронт“ и др.
Тодор Славчев е участвал в множество общи фотоизложби преди и след 9.09.1944 г. През 1937 г. той организира първата по рода си изложба „Борба срещу трудовите злополуки“, чиято фотографска част е изцяло негова. През 1989 г. прави своя авторска фотоизложба. Носител е на множество отличия, медали и дипломи. Носител е на званието фотограф-художник от 1970 г., Заслужил деятел на културата (1984 г.), както и Майсторската награда на СБЖ (посмъртно).
Тодор Славчев остава безпартиен през целия си живот. Искал е творчеството му да бъде разглеждано през призмата на родолюбието и човеколюбието, които най-точно описват неговата същност.“
Чуйте разказа на Яна Узунова, внучка на Тодор Славчев.
Издадоха "Баумгартнър" – красив роман за любовта, паметта и загубата, дело на обичания Пол Остър, който си отиде през април 2024 година. Преводач на българското издание е Жечка Георгиева. Романът е последната творба на големия американски поет, писател, преводач и режисьор, автор на 25 романа и удостоен със също толкова американски и международни..
Тематична конференция под наслов "Франц Кафка, Самюъл Бекет и българският театър през последните няколко сезона" се проведе в Американския център на Столична библиотека на 12 и 13 февруари. Конференцията ознаменува и възстановяването на членството на България в ITI – Международния театрален институт. Бекет и Кафка са изключително важни фигури за..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади автори през март в Карлово, Пловдив и София. Пълен с енергия, седмица преди това беше представил като издател поредната премиера, а аз му бях обещала среща със слушателите на “Артефир”. Не подозирах, че..
Изложбата "Католиците в България XVII-XX век“ – книжовно-документални свидетелства беше представена в Раковски, един от градовете с най-голяма католическа общност в страната. Експозицияята показва ценни документи за книжовното наследство на българските католици от епохата на Възраждането, които се съхраняват във фондовете на Националната библиотека..
Софийската опера и балет поставя за трети път оперния спектакъл "Фалстаф" от Джузепе Верди, съобщиха днес от културната институция. В постановката този път ще вземат участие и певци от Италия. Режисьор е Марко Гандини, а диригент – маестро Григор Паликаров. Премиерата е на 27 февруари. Академик Пламен Карталов представи актьорския състав на..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg