Националният природонаучен музей при БАН, WWF-България, Столична община и фотографът Димитър Караниколов се обединиха в подкрепа на кампанията „Часът на Земята“ с фотоизложбата „Природен калейдоскоп“. Тя беше открита в Световния ден на горите – 21 март, и ще остане в откритата галерия в Градина „Кристал“ в София до 1 април.
Кадрите представят пейзажи от България, Мексико, Боливия, Гърция, Турция, Мианмар, Бразилия, Намибия, Ботсуана, Исландия, Индонезия, Малта, Монголия и Танзания.
Тази година на 26 март 2022 г. „Часът на Земята“ ще се проведе в трагичен момент.
Вечерта в събота на 26 март 2022 г. в 20:30 ч. хората по целия свят ще отбележат Часа на Земята като изключат светлините в знак на солидарност с човечеството и планетата и с искане за мир. Ще бъде угасено осветлението на знакови сгради по целия свят.
От WWF изразяват солидарност и подкрепа за народа на Украйна и настояват политици и международната общност да направят всичко възможно да спрат агресията и да наложат мир.
Часът на Земята е още една възможност да покажем съпричастност, да сме заедно, да се грижим един за друг, както и за Земята – общия дом, който споделяме.
Тома Белев – зам.-министър на МОСВ:
„Обръщаме внимание на проблемите на околната среда, още повече тази година това се случва е във време на война – една война, която ни показа колко крехък е нашият свят, колко лесно може да се промени животът на всеки един от нас, колко лесно може да загубиш дом, семейство средата, в която с живял, и точно затова е важно да показваме красотата на природата – това е работата на майсторите на фотографите, какъвто е господин Караниколов, благодаря ви за това, което сте заснели и което ни показвате, защото това ни позволява да видим красотата на природата, да я опознаем и да се погрижим за нея. В тези дни е важно да мислим за хората и за природата, и за нашите постоянни връзки с нея – кой какво може да направи, за да може тази красота, която виждаме на кадрите, да остане и след нас.“
Доц. Ина Анева – научен секретар в направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ на БАН:
„Благодаря за споделената красота. Всяка снимка излъчва вдъхновение и ни пренася в едни по чист и по прекрасен свят, в който светлината е взела надмощие, ясно се вижда пътят на лъчите а любовта изпълва пространството.
Снимките от птичи поглед ни показват какво мъниче е човекът. Дошъл на Земята за малко – нищо не е негово освен душата, която носи. Именно нея може да развива да разширява да изпълва с благодарност, че е тук сред целия божествен порядък. Ние сме една частица от това единство – от тази велика система, в която всичко е свързано и има дълбок вътрешен смисъл. Веднъж зароден импулсът към търсене на познанието, той се превръща в движеща сила и осмисля всеки миг от нашия живот.
Благодаря на колегите от НПМ към БАН за това, че са едни от най-големите пазители на природата, приели със сърце своята мисия – да разкриват нови природни закономерности и да разкриват тайните на природата и да увличат към науката младите хора.“
Архитект Димитър Караниколов – автор на фотоизложбата „Природен калейдоскоп“:
„Не знам доколко моментът е подходящ за изложби изобщо, в последните дни се говори за трета световна война, за ядрени оръжия. А може би точно сега е добре да покажем колко е красива планетата, на която живеем.
Голяма част от кадрите са правени с дрон, от височина 200-500 м. От толкова високо не се виждат граници, не се виждат държави. Това, което се вижда от високо, е, че всички тези разделения – на партии, на идеологии, на религии са страшно безсмислени и са продукт на човешкия ум.
Това е един поглед от високо – и в пряк и в преносен смисъл.
Темите в изложбата са две:
• По-очевидната е съпоставката на човека с природата – има човешко присъствие или човешка намеса – човекът срещу величествената природата и срещу природните стихии – вижда се, че хората сме като прашинки и сме отскоро и за малко на тази планета.
• Втората тема в изложбата представлява по-абстрактни текстури, които както са част от макросвета, така са и част от микросвета.
Горите на Амазония отгоре приличат на бели дробове, скалните образувания на Памуккале са като костна структура. Реките на Исландия приличат на кръвоносна система. Това показва, че ние сме не само свързани с природата, а хората са част от тъканта на тази природа и сме част от един по-голям и по древен планетарен организъм.“
Веселина Кавръкова – изпълнителен директор на WWF – България:
„От стартирането си през 2007 г. в Сидни, Австралия, инициативата „Часът на Земята“ се разраства до едно от най-значимите световни движения за опазване на природата. Кампанията отдавна не е само на WWF, множество правителствени и неправителствени организации, младежи, заедно с фонда за дивата природа WWF, призовават единодушно за по-решителни действия, за да може до 2030 г. да се обърне процесът на унищожаване на природата.
Тази година на 26 март 2022 г., правим кампанията с тежки сърца – към обичания си призив за опазване на природата, отправяме и още един призив – за мир, съпричастност и за солидарност.
Всички ние можем да изиграем решаващата роля в изграждането на по-добро бъдеще за хората и за планетата – чрез индивидуални действия и колективни усилия. Изберете си някоя кауза и се посветете на нея, защото – подаръкът на доброволния труд е най-ценен и оставя най-голяма следа.“
Часът на Земята е още една възможност да покажем съпричастност, да сме заедно, да се грижим и един за друг, и за Земята – нашия общ дом.
Тома Белев, Ина Анева, Димитър Караниколов и Веселина Кавръкова за изложбата „Природен калейдоскоп“.
Като една от най-престижните награди за поезия у нас, Националната награда за поезия "Иван Николов" е следена с интерес от почитателите на българската поезия, от авторите и от издателите. Този декември 2024 година награждаване не се състоя, защото конкурсът не беше обявен. Организаторите сега представят новата си концепция за статут и график...
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в сградата на Народно читалище "Светлина - 1975", с. Гара Елин Пелин. Филмите са съчетание на поезия, музика и визия. Авторите, по чиято поезия са направени, са имена като Иван Методиев, Екатерина..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както и "Домът на Алма“, "Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура", "1989“, и др. На читателски интерес се радват и книгите му с есета на християнска тематика. Пред БТА писателят Деян Енев казва за..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година. Десислава Желева, Темз Арабаджиева и Димитър Риков. Те обсъдиха какви са очакванията, темите и предизвикателствата, които предстоят в света на книгите. Ето какво разказаха те. "Може би тенденциите не..
Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg