Какви са превенциите и мерките за употребата на тютюневи изделия сред младежи? Тревожна ли е статистиката в България?
Темата коментира д-р Таня Андреева, педиатър, съветник в Министерство на здравеопазването:
“Проблемът с тютюнопушенето сред децата и младежите продължава да бъде изключително сериозен. Те започват да пушат по примера на родителите си или защото искат да са модерни.
Според проучванията, когато се започне преди 19-годишна възраст, вероятността за трайно тютюнопушене през целия живот е много по-голяма.
Данните за България са изключително тревожни, тук децата пушат повече в сравнение с европейските си връстници.
Поне веднъж в живота си децата в Европа са опитвали цигари едва 41%, докато у нас това са 50% от учениците до 16-годишна възраст.
В Европа едва 10% от учениците употребяват ежедневно цигари, у нас този процент е 22 – два пъти по-висок.
Алтернативните варианти на пушене – наргилета, електронни цигари – навлизат все повече, но те съвсем не са безвредни.
Електронни цигари през последните 30 дни у нас са употребявали 14% от децата. Те крият своите рискове и най-големият риск е от привикване, защото те също съдържат никотин и други вредни за здравето съставки.“

Мерките
“Работещи са комплексни мерки, които могат да доведат до трайно формиране на нагласи в обществото. Така че наистина хората да са убедени във вредата от тютюнопушенето и да намалят неговата употреба.
За съжаление продължават да се продават тютюневи изделия на непълнолетни. Въпреки забраната за тютюнопушене на обществени места, това невинаги се спазва.
Акцизът на тютюневите изделия не е увеличаван от 2018 г. и все още нямаме пълна забрана за реклама по телевизия, билбордове и т.н. За това са нужни интегрирани мерки за постигане на един устойчив резултат и в Министерство на здравеопазването се обмисля създаване на междуведомствен орган, който да контролира, прилагането на Рамковата конвенция за контрол над тютюна на СЗО, която ние още 2005 г. сме ратифицирали. Готова съм да работя за всякакви политики, свързани с превенцията.“
Последствията
“Малките деца са пасивни пушачи, България е на първо място според Евростат по ниво на тютюнопушене, нашите деца са най-силно засегнатите деца в ЕС от пасивното тютюнопушене.
Много тежко се засягат различни системи в детския организъм, защото той расте и се развива, той е незрял, а децата на пушачите са два пъти по-рискови от инфекция на дихателните пътища, те боледуват почти три пъти по-често.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
“Обезпокоен съм от лошите тенденции по отношение на здравните рискове на българските деца. По последни изследвания на СЗО излиза, че те живеят най-нездравословно в цяла Европа“ – казва в “Нашият ден“ доц. Михаил Околийски:
“Магическото хапче е въвеждането на здравното образование в училищата по системен начин. Само така, съобразено с възрастта на децата, те могат да чуят още от детската градина и от първи клас защо пушенето и пиенето е вредно и защо трябва да се грижим за човешките отношения и психичното здраве, така че да сме спокойни и добри едни с други. Как да създаваме пълноценни връзки, партньорски и приятелски.
Тези неща отдавна са измислени, разработени и въведени във всички страни в Европа, само в България не са.
Сега има надежда – успяхме да убедим ръководството на МЗ, че в Плана за възстановяване и устойчивост на правителството трябва да се включи реформа №6, чиято същност е здравно образование за всички ученици.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Само преди дни е представен докладът “Токсична зависимост“, създаден с помощта на Международния съюз за борба с туберкулозата.
За него разказва в “Нашият ден“ д-р Гергана Гешанова, председател на коалицията за “Живот без тютюнев дим“ и съавтор на доклада:
“Целта на изследването беше да открием доколко спонсорството на тютюневи изделия, може да влияе върху държавните политики в защита на нейното население. Стигнахме до извода, че тютюневата индустрия действа по един и същ начин във всички страни по света. Често пъти тя не застава открито с някакви противопоставяния на държавните политики, а си търси посредници. Например, учебни заведения и мозъчни тръстове, които правят някакви проекти и тя ги финансира.
Резултатът е, че всички материали, които се появяват от тези проекти, носят големи лога и благодарности на тютюневата индустрия.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
През седмицата в София се проведе Конференцията "Софиянецът Шейх Бали Ефенди". Събитието бе посветено на живота и делото на духовния учител, поет и тълкувател на Корана, Шейх Бали Ефенди. Бали Ефенди е суфист, живее през 16. век в земите на днешна София. Тюрбето му се намира на двора на храма "Св. пророк Илия" в кв. Княжево и се поддържа от Районно..
Испания остава една от страните в Европейския съюз с най-нисък дял на жени в STEM специалностите — науките, технологиите, инженерството и математиката, посочва агенция EFE, като цитира " Европейския обзор за образование и обучение" . Данните на Европейската комисия показват, че през 2023 г. едва 28,6% от студентките са избрали обучение в тези..
В България всяка година се раждат преждевременно над 6 500 бебета, а техните семейства преминават през огромни емоционални и социални трудности. Национални програми за системна подкрепа на тези семейства все още липсват. В Световния ден на недоносените деца, който от тази година влиза официално и в календара на Световната здравна организация, гост..
21-ият Международен конкурс за екслибрис се организира в Регионалната библиотека "Любен Каравелов" – Русе. През годините различни културни и знакови събития в България и по света се вграждат в русенския exlibris като знак за принадлежност към съвремието, което превръщаме в история . Конкурсът се превръща във феномен на колективната културна..
По повод Световния ден на недоносените деца гост в студиото беше д-р Донка Узунова, специалист педиатър и неонатолог . Неонатологията е медицинска специалност, раздел от педиатрията, която се занимава с новородените деца (децата между 0 и 1 година се наричат новородени). Повечето новородени са здрави и в добро състояние – те биват..
Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони,..
Промените от 1989-а, свободата на словото и купчините непреработено минало коментира в "Мрежата" по програма " Христо Ботев" писателката Теодора..
"Много се вълнувам за голямата награда на БАН, тъй като за мен е изключително висока чест , че именно аз бях удостоена с тази награда – Наградата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg