Порядъкът на информационните потоци на един-единствен човешки мозък може да се наподоби със сложността на взаимодействията в социалната мрежа Фейсбук и нейните над 2 милиарда потребители.
Само че оприличаването на мозъка на операционна система, на вид софтуер, който програмира съществуването ни е хлъзгав наклон, по който имаме склонност да се плъзгаме.
„Не всичко е информация, има ценности, морални дилеми, решения – всички онези неща, които ни правят това, което сме – хора. Хора, способни в един или друг момент да покажат най-доброто или най-лошото от природата си“, казва доц. д-р Стоян Везенков, молекулярен биолог и доктор по невробиология от Университета в Гьотинген, един от гостите на събитието „Могъщият мозък“ (The Mighty Brain) на „Рацио“, което ще се състои на 31 март в клуб The Steps.
Нашият живот и нашият мозък са неотделими от средата, която ни заобикаля. С времето ние генерализираме поведения и реакции, които пораждат проблеми, за които търсим медикаменти или добавки. „Само че магнезият не ни решава житейските проблеми, казва на шега, но не само д-р Везенков. – Не помагат и източните практики, понеже ние не живеем в Изтока по времето, когато тези практики са възниквали. Нуждаем се от терапии, които са адекватни на днешния ден и на средата ни, защото 80% от поведението ни е придобито. Как израстваме, какво правим и с кого общуваме определя това как ще се развие мозъкът ни.“Тук могат да помогнат тъй нар. биофийдбек и неврофийдбек – биологична и неврологична обратна връзка. Те са класически медицински методи, но все повече се използват за трениране на нервната система и на кората на мозъка за премахване на вредни модели и замяната им със здравословни.
При биофийдбек тренинга се използват сензори, които измерват различни сигнали от тялото ни, визуализиращи се на монитор. По този начин се дава обратна връзка за състоянието на организма в моменти на покой и стрес. Всеки човек реагира индивидуално в тези моменти, защото има различен тип нервна система. По време на биофийдбек сесиите се откриват онези индивидуални упражнения и техники, които най-добре влияят върху физиологията на конкретния човек. И така, тренирайки всеки ден вкъщи, сме напълно способни да променим сигналите, а с тях и симптомите.
Чуйте разговора с д-р Стоян Везенков.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
