Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Директно от зала „България“ – диригентката Диляна Лазарова дебютира с радиосимфониците

петък, 1 април, начало 19 часа

Снимка: delyanalazarova.com

След доста впечатляващи изяви и награди, сред които и наградата от първото издание на конкурса за млади диригенти „Сименс – Хале“ в Манчестър през 2020 година, талантливата българска музикантка Деляна Лазарова, която гради успешна кариера в чужбина, дебютира като диригент и на родна сцена. Този петък тя ще застане начело на един от най-престижните състави у нас – Симфоничния оркестър на Българското национално радио – с програма, която самата тя определя като „много любима“: Концерт за виолончело и оркестър от Едуард Елгар (солист е Джонгхеон Нам, победител в първия международен конкурс „Алегра“ в Русе през 2021), „Поема“ от Марин Големинов и Сюита из балета „Жар-птица“ от Игор Стравински.

Деляна Лазарова е родена в Пловдив, завършва НУМТИ „Добрин Петков“, със специалност цигулка в класа на Виолета Стоянова. Продължава образованието си в Държавния университет на Луизиана, а след това се насочва към оркестрово дирижиране в Университета по изкуствата в Цюрих, Швейцария. Печели Наградата за дирижиране на името на Джеймс Конлън в престижния Музикален фестивал в Аспен, Международния диригентски конкурс на NRTA и стипендията за дирижиране на Бруно Валтер на Фестивала за съвременна музика в Кабрильо, Калифорния (2017 и 2018 ). Лауреат е на първия Конкурс за диригенти на националните радио и телевизия на Албания.

След победата на Първия международен конкурс за млади диригенти „Сименс – Хале“ е назначена за асистент-диригент на сър Марк Елдър в Оркестър „Хале“ – Манчестър, където ѝ е поверено откриването на новия сезон 2022/2023, а също така е и Музикален директор на младежкия оркестър „Хале“. Заставала е на диригентския пулт на престижни оркестри в Съединените щати, Европа и Азия, а през този сезон дирижира Националния оркестър на Франция, където е асистент на Кристиан Мачелару.

Виолончелистът Джонгхеон Нам е роден през 1993 в Инчеон (Южна Корея). Започва да свири на виолончело на шестгодишна възраст, а малко по-късно постъпва в Музикалното училище към Санктпетербургската държавна консерватория „Римски-​Корсаков“ при професор Елена Дернова. След завръщането си в Корея учи в Корейския национален университет по изкуствата. Една от новоизгряващите зведи, Джонгхеон Нам е носител на първа награда и два специални приза от Allegra International Competition в България, организиран от Allegra Festival and Academy, Първа награда в „Конкурса на Музикалната асоциация на Корея“, Първа награда в Конкурса „Strad“ и др.

Концертът за виолончело и оркестър в ми минор, оп. 85 на Едуард Елгар е последното значимо произведение на композитора. Създаден непосредствено след Първата световна война, той е своеобразен отзвук на страданията, които тя причинява на света. Неслучайно редица изследователи правят паралел между този концерт и знаменития „Военен реквием“ на Бенджамен Бритън. Първото представяне на творбата пред публика е на 27 октомври 1919 година. Изпълнители са Феликс Салмонд и Лондонският симфоничен оркестър под диригентството на самия автор. Поради недостатъчното количество репетиции обаче, премиерата на концерта е провал, и по тази причина той е забравен за дълго време. Едва 40 години по-късно – през 1962, след триумфалното изпълнение на Жаклин Дю Пре, творбата добива широка известност и влиза трайно в репертоара на най-големите виолончелисти по света.

С този свой концерт Елгар сякаш се завръща отново към музикалния стил от времето на своята младост – към традициите на Чайковски, Дворжак и Григ. Той се отличава от предишните му творби със своята строгост на тона и неизменната сериозност. Концертът е в 4 части, чиято обща продължителност е около 30 минути.

Творчеството на Марин Големинов е неотменна и важна част от българската класика. Талантлив композитор, критик, диригент и преподавател, Академик Марин Големинов е между най-добрите оркестратори в историята на българската музика. Емблематични са неговите „Симфонични вариации по тема от Добри Христов“, „Пет скици за струнен оркестър“, Концерт за струнен квартет и струнен оркестър, „Малка сюита за соло цигулка“, „Три песни по картини на Майстора“, а също така – оперите „Зографът Захарий“ и „Тракийски идоли“ и балетът „Дъщерята на Калоян“. Симфоничната„Поема“ , макар да е сред по-рядко изпълняваните му творби, се отличава с богата и красива мелодичност и известно родство с бетовеновата идея за развитие от мрака през трудностите - към светлината.

Едноактният балет „Жар-птица“ на Игор Стравински е създаден през 1910 година по инициатива на Сергей Дягилев за неговите „Руски сезони“ . Идеята да поръча „Жар-птица“ точно на Стравински, идва наум на Дягилев по време на концерт, на който се изпълнява едно от първите произведения на композитора – „Фойерверк“. „Сред публиката тази творба нямаше особен успех – пише Фокин – но и Дягилев, и аз бяхме очаровани от тази музика. В нея имаше точно това, което ни трябваше за „Жар-птица“ – тази музика гореше, блестеше, хвърляше искри. Точно това ми беше нужно за огнения образ в балета“...

Стравински с увлечение се захваща за работа, в тясно сътрудничество с Фокин. По това време Дягилев със своята трупа се намира в Петербург и композиторът му дава музиката на части, а Фокин незабавно поставя танците. Балетът е завършен в срок и трупата се отправя в Париж, където след кратък отдих от напрегната работа пристига и Стравински. Премиерата на „Жар-птица“ е на 25 юни 1910 година на сцената на „Grand Opera“ в Париж. На нея присъства цялото висше парижко общество: Марсел Пруст, Жан Жироду, Пиер Клодел, Морис Равел, Клод Дебюси, Флоран Шмит, Мануел де Файя. Успехът е колосален. За един ден никому неизвестният до този момент руски композитор се превръща в знаменитост.

Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“ на 1 април от 19 часа.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Софийски музикални седмици" – фестивал с дълга история и бъдеще

Международният фестивал "Софийски музикални седмици" е най-старият културен форум у нас, който не е прекъсвал своите издания през 55-годишната си история, въпреки многобройните трудности и сътресения. Фестивалът се радва на хиляди съмишленици и ценители на класическата музика от цял свят, които следят с интерес концертите и събитията през годините...

публикувано на 04.07.24 в 09:25

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40