Театърът като предчувствие

Във фокуса на това издание са сценичните изкуства и как те отразяват случващото се по света в разломни времена. Развива се темата за театъра като "предчувствие". Дава се картина на сценични събития от България, Европа и САЩ.

Акцентът е върху мащабни проекти като "Пер Гюнт" на Театър "София". Ибсеновият спектакъл на Катя Петрова разкрива с художествена яркост и дълбочина истини, валидни за днешния свят на войни и конфликти. Като своего рода дилогия се чете и спектакълът на Боян Арсов Peter Gynt от Дейвид Хеър по Хенрик Ибсен, поставен със студентите от класа на проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Той звучи като остра съвременна сатира за човека, създаващ мита за самия себе си, стъпил върху "казаното от телевизора".

Предчувствието на театъра идва чрез актуализиране и на трагедията "Антигона" (Софокъл, Жан Ануи), която Александър Морфов репетира в Плевенския театър. Връщането към античния театър, експлоатацията на архетипите в нов времеви и културен момент е начин на реакция на сцената на случващото се днес.

Друга форма е препрочитането от световния театър на Чехов. Неслучайно "Черният монах" в постановка на Кирил Серебренников е в програмата на 76-ия Авиньонски фестивал — спектакъл на хамбургския Thalia Theater с участие и на артисти от "Гогол-център".

Чеховата "Вишнева градина" е и новата постановка на Дмитрий Кримов в The Wilma Theater, осъществена с актьорски екип във Филаделфия, САЩ. Идеята е чрез взаимодействие на актьори с грамадни кукли и кинетични декори, да се разкрие съвременната агресия, тъга и болка, когато думата война става по-честа от думата любов, когато са сринати театри като театъра в Мариупол. В такива мигове думите отстъпват и се появяват визуални спектакли, които препрочитат архетипните наративи чрез танц и движение.

Повече за театъра по време на война и по-специално за украинския театър – не само като предчувствие, а и като защита, чуйте в звуковия файл.

Снимка: Иван Христов