Обезличава ли се българската история в учебниците и има ли в тях патриотизъм? Тези въпроси повдигна в студиото на предването "Говори сега" на БНТ преди седмици конституционният съдия, член-кореспондент на БАН проф. Атанас Семов:
“Да подема инициативата ме накара една силна потребност и една зловеща констатация, това, че нашите учебници са подложени на “Баташко клане“, колкото и страшно да звучи, през тези няколко десетилетия на демократичен, а всъщност обезличителен преход. В тяхното съдържание и още повече дух, не е останало нищо от българската национална памет и национално чувство, от българската национална гордост.
Стигам до констатацията, че в българското училище се прави всичко възможно, за да бъде забравена националната идентичност, националната памет и в този смисъл да се отглеждат професионални гастербайтери. Да се отглеждат деца, които не носят никакво чувство за святост, не носят чувство за принадлежност, нямат връзка с родината.
Това е едно много тягостно усещане за съзнателно обезродяване. Много ми се искаше да вярвам, че става дума за криво разбрана толерантност, за престараване, за мерак за модерност и подражаване на Запада.
След като разгледах по-внимателно учебниците от 1-ви до 10-и клас, стигам до извода, че това е една целенасочено прокарвана политика, политика на обезбългаряване на българското училище.
Затова подхванах инициативата “Да върнем България в българското училище“, но сега когато новият министър на образованието акад. Денков се ангажира с едно цялостно преразглеждане на учебните програми, учебните планове и учебниците, ми се иска към по-техническите критерии на проверка да се добави и един ценностен, а именно – дали и доколко нашите учебници и училище формират чувство за национална принадлежност.
Много ясно трябва да се разбере, че нищо в Евроатлантическата ориентация не налага и не изисква да се откажем от националната си памет.“
Зад граница
“Учебниците за българските училища зад граница са много по-патриотични и изчистени, с по-ясни послания, от тези, които се използват тук в България. Липсват важни исторически събития. За държавата на Иван Асен II, която e най-голямата в Европа, има няколко реда. Нашата 30-годишна демокрация е доказателство за това, че забравянето на уроците на историята ни обрича отново да преживеем драмите на историята.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Анна-Мария Тотоманова от Софийския университет:
“Все по-голяма част от децата не владеят функционално български език. Владеенето на родния език определя когнитивните способности на децата – придобиване на нови знания, осмисляне, преразказване, препредаване и на един нов етап самостоятелно произвеждане на нови знания.
Децата са затрупвани с едни граматични термини, които не могат да осмислят, което само ги отвращава от преподаването по български език и литература. Така се затормозява тяхното езиково развитие.
Заради презумпцията, че всеки който е роден българин, знае български език по рождение, не успява да покаже на децата красотата и богатството на българския език.
Да се започва с граматика и таксономия още в началните класове е контрапродуктивен подход. Резултатът е, че децата нямат достатъчен речник и не могат, когато четат да разбират текста и да го предадат адекватно. Трябва да се махне тази наукообразност от учебниците.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg