Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Световен ден на здравето 2022: Нашата планета, нашето здраве

При пикови стойности на замърсяване на въздуха реагират носът и очите

Д-р Людмила Емилова: Ако избираме замърсена храна, ще имаме най-различни болести

| обновено на 07.04.22 в 09:12
Александър Симидчиев
Снимка: БГНЕС

7 април е Световен ден на здравето и професионален празник на всички, които работят в областта на хуманната медицина. През 2022 г. той е под мотото “Нашата планета, нашето здраве“.

По данни на СЗО повече от 13 млн. смъртни случая по света всяка година се дължат на екологични причини, които могат да бъдат избегнати. Това включва климатичната криза, която е най-голямата заплаха за здравето, пред която е изправено цялото човечество. Климатичната криза е и здравна криза.

Празникът се отбелязва от 1948 г. по инициатива на Световната здравна организация, а в България се чества и като Ден на здравния работник от 1964 година.

Темата за значението на чистия въздух за нашето здраве коментира в “Нашият ден“ пулмологът д-р Александър Симидчиев:

“От сдружението “Въздух за здраве“ направихме едно проучване през 2017 г., което показа пряка връзка между нивото на замърсяване и острата заболеваемост в град София, където взехме данни от линейките и видяхме, че при високо ниво на замърсяване контактите до Бърза помощ се увеличават с до 10%.

От всички видове замърсяване, това на въздуха е най-съществено и най-влияещото върху нашия организъм. Докато ние ядем по три пъти на ден, пием вода по четири, пет пъти на ден, то дишаме по 16 пъти всяка минута. Това, което е във въздуха, може да влезе в нашия организъм и да го увреди.“

Мрежата “Въздух за здраве“

“Самите лекари се обучават да познават страничните ефекти от замърсяването на въздуха, за да може, когато се срещнат с пациент, който има такива последици, да кажат какво да се направи, как да се изчисти поне домашната среда.

Пречистването вкъщи може да стане и с пречистватели на въздуха. Носенето на маски тип FFP2, FFP3 също намалява значимо честотата на инхалирането на прахови частици. Има различни мерки, но са временни.“

Устойчивите решения

“Това са политики, които да организират нещата така, че замърсяването на околната среда да намалява прогресивно с всяка изминала година.

Това са мерки за ограничаване на битовото отопление на твърдо битово горива, както и намаляване на замърсяването от транспорта най-вече в големите градове, което означава малко по-нови коли и повече електрификация. Най-лесно е да се движим с велосипеди из градовете.“

Нормите

“Макар и в последните 10 години въздухът да става все по чист, виждаме, че дори и нивата, които са приети за норми, увреждат човешкото здраве. Миналата година СЗО коригира своите норми с по-ниски, но все още не сме транспонирали новите в европейското законодателство.“

Странични ефекти

“При пикови стойности на замърсяване най-често реагират очите, носа и дихателната система. Носът започва да тече, сърби и да се запушва, а дихателната система може да предизвика бронхоспазъм. Хората с астма могат да получат пристъп.

По-голям проблем са хроничните ефекти на проникване на частиците в нашия организъм, където може да започне да се уврежда сърцето, мозъкът и жлезите с вътрешна секреция.“

Чуйте разговора в звуковия файл.



Избор на храна – защо е толкова важен?

Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Людмила Емилова, специалист по диететика и хранене:

“Качеството на храната зависи изключително и само от нас.  Ние сме това, което ядем. Ако избираме силно замърсена храна, пълна с токсини и всякакви антибиотици и хормони, консерванти и пестициди е ясно, че всяка една клетка ще бъде отровена и ще имаме най-различни болести.

Ако си избираме храна, расла на слънце, ще сме здрави, ще изглеждаме и ще се чувстваме добре.

Не можем да избегнем това, че живеем във време, в което и почвата, и въздухът, и водата са замърсени достатъчно. Но пък винаги можем да си изберем храната и когато избираме тази, която е максимално чиста, стимулираме нейните производители.

Далеч съм от мисълта, че можем да намерим идеално чиста храна. Но е много важно да се интересуваме от произхода на това, което купуваме за трапезата.“

Профилът на пациентите

“Центърът ми работи 29 години. Изключително радостно явление е, че идват все повече млади хора, даже такива, които си мислят, че нямат болести, но когато ги изследваме, излиза, че много малко хора в България и по света са абсолютно здрави. Всички идват, за да се научат как да се хранят. Водят и децата си, идват бременни жени, това е много радостно.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
IV издание на Градски фестивал на семената

Градски фестивал на семената

На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..

публикувано на 09.04.25 в 17:39

Анестезиологът проф. Темелков: Не бързайте със заключенията за трагедията в Пловдив

В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..

обновено на 09.04.25 в 12:48
Цветеслава Гълъбова

Преместване и ремонт: достатъчни ли са козметичните промени в психиатрията?

Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..

обновено на 09.04.25 в 12:03

Вместо ножици, дайте на младите хора криле

Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..

обновено на 09.04.25 в 11:14
Йоана Цонева, Нейко Нейков, Красимир Ранков

Тайните на добрия сън – какво казва науката

Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня?  Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..

публикувано на 09.04.25 в 10:05