Всеки трети българин е в жилищна нужда

“Проблемът с липсата на жилище е широко разпространен в българското общество и засяга различни социални групи. Поне 2,5 млн. българи отговарят на условията за получаване на общинско жилище. Те живеят при по-малко от 15 кв. м. на човек от домакинство, което се приема за пренаселено жилище.“, каза в предаването “Нашият ден“ на БНР Стефан Кръстев един от авторите на доклада “Дом за всеки мисия (не) възможна?“ и допълни:

“Всеки трети българин, 30% от населението на България, съвсем официално определено от държавата, е в жилищна нужда.“

Ситуацията в София

“Общините се единствените проводници на някаква обществена жилищна политика. Жилищната политика в България поне в последните 15 години е делегирана от държавата на общините и се разглежда като социален проблем, към който те са отговорни. Общините обаче почти не разполагат нито с финансови, нито с материални ресурси, за да се справят самостоятелно. Дори община като София, която има годишен бюджет от 2 млрд. лева, но има много ограничени инструменти за провеждане на социална политика в жилищната сфера.“

Разгледахме статистики как се променя броят общински жилища през годините. От 1993 г. насам, когато тези жилища са били 120 000 на територията на София, в момента те са крайно недостатъчни – по-малко от 9000, а имащите право на такова жилище, записани в картотетките само в момента, са повече от 10 000. Чакането за такова жилище продължава много дълго. Освен, че са много малко, общинските жилища често пъти се дават и в много лошо материално състояние.“

Центровете за временно настаняване

“В София те са три с общ капацитет около 510 човека. Те са единствената алтернатива на недостига на общински жилища за много хора. Там хора продължават да живеят по две-три и повече години.“

“Направихме едно изчисление, за да се решат най-належащите проблеми. По анализите на държавата има нужда от 85 000 социални жилища, за което е  необходимо да се отделят около 2 млрд. евро.“

Какво провокира изследването

“Провокира ни конкретно работата в Сливен в квартал “Надежда“, където работим от 2004 г. и където жилищната и градската среда са в силно проблематично състояние. Има програми, но те са спорадични и не отговарят в целостта си на проблема, свързан с жилищната политика.

В изследването се фокусирахме върху две общини – София, като най-голямата община в България и една по-малка като Сливен.“, каза предаването “Нашият ден“ на БНР Росица Крътункова, съавтор в проекта “Дом за всеки мисия (не) възможна?“.

Каква е ситуацията в община Сливен чуйте от пълния разговор в звуковия файл.

Докладът, който е дело на сдружение „Лекари на света“-клон Сливен, и на френската фондация „Абе Пиер“, разглежда съществуващите механизми и стратегически програми на национално ниво и преминава към ситуацията в отделни общини, за да обрисува по-цялостна картина на жилищните политики в страната, както и липсата на такива.

Той анализира ситуацията в София и Сливен, като очертава местните специфики при прилагането на двата основни инструмента в жилищната политика: центрове за временно настаняване за бездомни хора и фонда от общински жилища.