На 12 април 1961 г. на борда на космическия кораб "Восток" съветският летец Юрий Алексеевич Гагарин извършва една обиколка на Земята и става първият човек в историята, полетял в космоса.
Тези 108 минути слагат началото на пилотираната космонавтика. Четири години по-рано на 4 октомври 1957 г. е поставено началото на практическото усвояване на космоса със старта на първия изкуствен спътник на Земята в Съветския съюз.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р инж. Георги Желев, директор на Института за космически изследвания и технологии на БАН:
50 години България е космическа държава
“Действително през 1972 г. България започва да се изявява в космическите изследвания и да заявява своето място в Космоса.
В момента се опитваме да държим нивото на България, която тя е заемала в космическите изследвания. Само през 2021 г. в рамките на Института са изпълнявани над 70 проекта по различни линии, свързани основно с Европейската космическа агенция като партньор. В националните програми с различно сътрудничество на колеги от различни държави.
България има участие в споразумението по Плана за европейските коопериращи държави (PECS) на Европейската космическа агенция.
От утвърдените в рамките на 6-7 години 37 проекта, Институтът е участвал, спечелил и работил по 13, 14. Това показва какво е мястото на българската науката и на нашия институт.
Проблемът, който ни намекват от Европейската космическа агенция, е точно връзката наука и бизнес. Този проблем съществува в България. Имаме малко бизнес партньори и няма индустрия, която да застанат зад нас. Бизнес партньори имаме донякъде, бизнесът започва да се ориентира в тази посока, но космическата индустрия в България е слаба.
Ако българската наука и българската бизнес индустрия започнат малко по-активно да работят заедно има шанс малко да се ускори преминаването по стъпките нагоре като асоциирани партньори, а впоследствие и като пълноправни партньори на Европейската космическа агенция.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете". В случая Синът Божий извършва чудото заради вярата на тези, които го носят, което също не се случва за първи път. Намиращите се там книжниците веднага в един глас..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да придобие статут на бежанец в България. Какви са аргументите на Данила да избяга в България и с какви проблеми се сблъска на институционално ниво у нас, разказва в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“...
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
