MORIO. Може би сте виждали това име изписано по стените на София. Може би сте виждали и неговите графити и ако е така със сигурност не сте останали безразлични. Графитите му провокират, в тях могат да се видят отразени реалността, предразсъдъците и стереотипите ни, през погледа на сатирата. Тези графити те карат да се спреш и да се замислиш.
„Доста афоризми и мисли има, които чета и които ме мотивират да създам нещо свое. Рисувам графити от десет години, но стандартните графити, които са свързани с разчупени букви, които повечето хора не разбират. И дойде един момент, в който исках да променя стила си, да го свържа с тези афоризми и мисли, които ми помагат да разширявам своя мироглед. Може би възприемам нещата така, преди го правих изцяло за мен, без да се интересувам дали околните го разбират и им е ясно. Сега се опитвам да балансирам нещата.“
„Човешката памет работи по този начин. Ако ти кажа някаква мисъл, може да я запомниш. Но ако ти кажа определена мисъл и се случи някакво събитие заедно с нея, чисто психологически ти би я запомнил повече. Смятам, че рисунката е свързана по този начин с текста. Повечето от нещата, които правя са точно така, първо намирам дадената мисъл, която ми харесва или дадения афоризъм и след това рисувам рисунката, като залагам много на абсурдни моменти, сатирични.“
„Има едно клише, което казва, че изкуството имитира живота. Това, което ми харесва на градската среда, на творчеството извън галерията, е самата преходност. Всичко е преходно в нашия живот, самите ние сме преходни, по този начин тази рисунка е преходна. Аз мога днес да я нарисувам и утре да я няма. След една седмица може някои да я е надраскал. Смятам, че чисто от екзистенциална гледна точка имитира живота.“
„Това, което ми харесва в уличното изкуство е достъпността. Човек може да отиде на работа, да се загледа, може да му помогна по някакъв начин, да си отвори съзнанието или да помисли по даден въпрос, по различен начин. В днешно време хората масово си живеят в главата. Всеки има своя гледна точка и трудно приема различна от неговата. Затова се опитвам да пречупя съзнанието на хората, които виждат моите неща.“
„Действителността е много разтегливо понятие. Както казват невролингвистичните психолози, територията е една, има множество карти. Всеки един от нас е една карта. Аз възприемам света по един начин, ти го възприемаш по друг. Гледам, доколкото е възможно, чрез моите произведения да осреднявам, за да може да резонира с повече хора, но това е нещо, което хората вече трябва да кажат.“
Целият разговор чуйте в прикачения файл.
На 3-ти октомври в Сатиричният театър " Алеко Константинов " е премиерата на спектакъла " Буржоата благородник " от Жан-Батист Поклен Молиер. Режисьор на представлението е актрисата Бойка Велкова, сценографията е дело на Чавдар Гюзелев, костюми – Тита Димова-Вантек, музика – Теодосий Спасов и пластика – Мила Искренова. "Буржоата..
Новият артсезон на "Орловска" 10 в Габрово започна с изложбата на иранската художничка Лалех Барзегар "Повторение на формата". Картините ѝ са изследване на минималистични форми и повтарящи се техники. Ето какво споделя тя: "Експериментирах, като намалих детайлите и цветовете, за да видя дали пространството и емоцията могат да бъдат предадени чрез..
Драматичният театър в Търговище гостува на софийската публика с най-новия си спектакъл "Страст под брястовете" от Юджийн О’Нийл. Постановката по пиесата на големия американски драматург, позната на българската публика и под заглавието "Любов под брястовете", е на Денислав Янев. Според неговия режисьорски прочит "Страст под брястовете" не е просто..
"Музей в ефира" се завърна в програма "Христо Ботев" на 23 септември с предаване, посветено на важните събития в художествения ни живот през изминалите летни месеци. А някои от тези събития бяха свързани с Националната галерия. Това някак се подразбира – или би трябвало да се подразбира, когато става дума за такава институция. Тя е музей с постоянна..
"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Поредицата "Концерти с история" отбелязва Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg