В предаването за съвременна и старинна музика „Контемпо” – концерти от Holy Week Music Series на Еврорадио

В предстоянието на светлите христиански празници – Вход господен в Йерусалим (Цветница) и Възкресение Христово, много радиостанции от Европейския съюз за радио и телевизия, включително и Българското национално радио, се включват с концерти в специалната поредица Holy Week Music Series. В линията съвременна музика на предаването „Контемпо” на 13 април 2022 г. от 19.30 часа представяме програмата на Латвийското национално радио със съвременни духовни творби от латвийски композитори в изпълнение на Лига Грике (кокле), Айгарс Рейнис (орган) и Айгарс Рауманис (саксофон). Освен двете световни премиери на пиесите, написани специално за концерта, състоял се на 10 април 2022 г. в Катедралата в Рига – „A Testimony of our Time” за саксофон и орган от Мадара Петерсоне и „The Envoy of Spring” за кокле и саксофон от Анна Вейсмане, са включени още: „Tears of light” за соло кокле от Рихардс Дубра, „Crucifixus” за соло орган от Майя Еинфелде и „Adoremus in aeternum” за саксофон и орган от Ерикс Ешенвалдс.

В линията старинна музика е програмата на Чешкото национално радио. Солистите Селин Шейн и Барбора Кабаткова (сопрани), Дамян Гийон (алт), Ондржей Холуб (тенор), Яромир Носек (бас) и инструментален ансамбъл Турбийон под диригентството на Дамян Гийон изпълняват цикъла от седем кантати на бароковия майстор Дитрих Букстехуде „Membra Jesu nostri” от 1680 г. (документален запис от  15 февруари 2022 г  в църквата „Св. Симон и Юда” в Прага).

Пълното латинско заглавие на произведението, определяно като първата лутеранска оратория е „Membra Jesu nostri pacijentis sanktissima” („Най-святите крайници на нашия страдащ Иисус“). Всяка от кантатите благоговейно съзерцава измъчените, покрити с рани части от тялото на Спасителя: краката, коленете, ръцете, страните, гърдите, сърцето и лицето. Досега се е знаело, че поемата, върху която е написал музиката Букстехуде е дело на френския монах-мистик от 12 век Св. Бернар от Клерво, но изследователите смятат за по-вероятно авторството ѝ да е на средновековния поет абат Арнулф от Льовен (починал през 1250 г.).