Panda Labs Junior за справедлив преход е общ проект на WWF България, WWF Сърбия, Junior Achievement България, Junior Achievement Северна Македония и Eko team Черна гора.
Основната му цел е да допринесе за справедлив преход и навременно развитие на знания и предприемачески капацитет сред младежите във въглищните райони в четирите държави.
Проектът насърчава възобновяемата енергия, енергийната ефективност, кръговата икономика и решенията за смекчаване и адаптиране на климата.
Panda Labs Junior за справедлив преход ще предостави възможности за регионална мрежа, включваща 600 млади хора и ще даде възможност на следващото поколение с инструменти за трансформиране на местните общности и икономики, в сътрудничество с ключови участници, като местни власти, университети и изследователски центрове.
Такъв подход за зелени иновации ще бъде допълнително признат и подкрепен от местните власти и образователните структури във въглищните региони.
Във всяка страна 100 гимназисти и 50 студенти ще бъдат обучени да разработват устойчиви иновативни бизнес решения и зелени стартъпи в местните общности, като участват в поредица от обучения, хакатони, мрежови събития и регионални срещи.
Junior Achievement България ще разработи и приложи програма за образование и младежко предприемачество за гимназиални учебни програми.
Този проект е част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU).
За целите на проекта разказва в “Нашият ден“ Ирина Илиева от Junior Achievement България:
“Имам удоволствието да ви разкажа за този важен проект с регионален характер. Той предоставя гимназиална учебна програма и предприемачески цикъл за младежи на възраст от 15 до 25 г. във въглищните региони в страни от Балканите.
Въглищните региони в тези страни са подложени на силен икономически натиск и са изправени пред доста тежки социални въпроси в период, в който Европа поема курс за бърза декарбонизация.
Страните членки на ЕС имат определени цели до няколко години да постигнат пълна или частична декарбонизация, която включва и закриването на въглищните мини.“
Човешкият фактор
“Липсва човешкият и социалният капитал за осъществяване на една такава стратегия. Един от факторите и свързан с нагласите на младите хора да останат и работят по родните си места.
Целта е в края на проекта да видим каква е промяната в нагласите на младите - как виждат те бъдещето си и звън тези общини и какви са местните стратегии за осъществяване на справедлив преход.
Идеята е тук да се създаде една глобална общност, която да започне регионално между нашите четири страни, за да се търсят решения, адаптирани за нашата реалност.
В българските общини, в които имахме срещи, видяхме една отворена позиция и желание за съвместна работа, защото всички тези местни администрации също осъзнават колко е важен този процес.
Срокът на проекта е два години, но искаме постигнатото регионалното партньорство да бъде продължено.“
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg