Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пенка Кунева, която композира гласа на невидимия разказвач

Снимка: thesoundarchitect.co.uk

Ако поемем по пътя на българската следа в световната филмова музика, първо ще стъпим върху отпечатъка, който ФСБ оставя, когато през 1989/1990 година получава „Грами“ покрай албума на Хосе Фелисиано, в който е включена песента „Сиелито Линдо“, аранжирана от българската рок група. След това, след няколко номинации, „Мистерията на българските гласове“ също получават статуетката. През 2014-а Добринка Табакова е номинирана в категория „Най-добра класическа колекция“ със „Струнни пътеки“, а днес вече можем да кажем, че в тази категория имаме не само номинация.

Пенка Кунева, която от години живее в Лос Анджелис и създава музика за десетки холивудски филми – като „Трансформърс“, „Матрицата“ и „Ангели и демони“, е част от екипа на документалния филм „Жени воини: Гласове на промяната“, спечелил „Грами“ именно за най-добра класическа колекция тази година.

Филмът е създаден по идея на диригентката Ейми Андерсън, която е и продуцент на албума към него. Дискът е посветен на 60 активисти, които са се борили за правата и свободата на жените по света. В него участват няколко водещи съвременни жени композиторки на филмова и медийна музика, сред които е и Пенка Кунева. Половината от композициите в наградения албум, и по-точно седем от тях, са написани от нея.

„Тези глави, които аз написах, са по-тежките. Да кажем, едната глава е за демонстрациите и борбата на жените през 80-те години да намалят кризата на СПИН и да помогнат. Има глава за индианките от Северна Дакота, които протестират, и то през зимата, срещу това газопровод да бъде построен по техните земи, защото ще отрови почвата и водата им. Има и едни големи протести на палестински и израелски жени, които искат техните държави да не воюват непрекъснато. Една голяма глава пък е посветена на движението срещу сексуалното насилие „Me too“, разказа в „Артефир“ Пенка Кунева, която определя работата си към документалната филмова антология като „модерна музика за медия и филми, която разказва истории, звучи драматично и е оцветена с етнически нюанси“.

Според нея албумът към филма „Жените воини: Гласове на промяната“ е отличен с „Грами“ заради емоционалната сила, с която въздейства на публиката. Много е помогнала и саморекламата, благодарение на която проектът е достигнал до хората и ги е убедил в своята значимост.

„Винаги съм обичала да работя с идеите на другите хора и когато пиша музика към даден филм, тя трябва да е вписана в представата за целия проект, за да се превърне в този невидим емоционален глас, който ще подтикне хората към размишления и ще направи филма запомнящ се“, казва още Кунева.

Композиторката е на мнение, че музиката е много важна част от емоционалната памет на един филм, защото преди всичко зрителите помнят как са се чувствали, когато са го гледали.

В „Артефир“ Пенка Кунева разказа за композиторите, които я вдъхновяват; за умението да познаваш жанровете и да бъдеш провокиран от филми, които те карат да си играеш с тях; за значението на признанието и публиката, която осмисля работата на всеки творец; за хората на изкуството, които имат силата да вдъхват надежда и желание за промяна в моменти на екзистенциална и световна криза; за звука на живота днес и за битката за децата ни, повлияни от интернет пандемията.

Чуйте я в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Български фестивал с номинация "Нов европейски Баухаус"

Фестивалът "Горе/Долу" е единственият български проект с номинация за "Нов европейски Баухаус". Той е съвместна инициатива на "Резиденция Белиш" и Фондация "Колективът" и цели трансформирането на публични пространства в Троян. Кандидатстващи тази година са около 5000 проекта. Според Дарина Бончева, дипломантка по архитектура в УАСГ, дори само..

публикувано на 13.09.25 в 14:02

ИСИ - София представя изложбата на Виктор Петров "Подът е лава"

Играта "Подът е лава" превръща опасността и сигурността в топография на въображението. Инсталацията на Виктор Петров е изградена върху принципите на тази игра, които важат само в границите на четирите стени: наивните и разрушителни импулси могат да се разгърнат с пълна сила, физиката може да бъде пренебрегната, реалността и разумът са освободени от..

публикувано на 12.09.25 в 18:48
Моника Игаренска, Канатица, 2023, папиемаше, акрил

Противоположности и сходства – Зоя Лекова и Моника Игаренска в галерия "Васка Емануилова"

Галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия  откри изложба на две съвременни скулпторки от едно поколение, чийто подход към изучаване, изграждане и обработване на формата е различен.  “Противоположности и сходства” е озаглавена експозицията на Зоя Лекова и Моника Игаренска  в галерия "Васка Емануилова", която до 19..

публикувано на 12.09.25 в 17:29

Може би така трябва

В редакция "Хумор и сатира" също се дразним от "хвърчащите" по улици, тротоари, градинки и паркове тротинетки, но доброто ни възпитание възпира някои наши пориви. На хората по света обаче явно им е дошло до гуша, защото са подхванали борба с тротинеткохулиганите, която ще наречем "експериментална". Подробности за това и за друго в неделя веднага след..

публикувано на 12.09.25 в 16:48
Константин Кисимов

Светлини от гримьорните: Кисимов, магьосникът

В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..

публикувано на 12.09.25 в 16:35