Велика сряда е!

На Велика сряда се осъществява заговорът на уплашените от Спасителя първосвещеници и книжници, да бъде предаден на съд от Иуда Искариот, един от 12-те му ученици.

В този ден Църквата възпоменава делата на двама човеци: на блудницата, умила с драгоценно миро нозете на Господ Иисуса Христа и отрила ги с косите си, и на Христовия апостол Иуда, предал Своя Учител.

Голямата любов на грешницата се противопоставя на предателството на апостола, както светлината на тъмнината. Което ни дава основание да се замислим, че и най-падналия грешник може да получи спасение, както че този, които смята себе си за праведен може да бъде осъден.

На следващия ден - Велики четвъртък, се възпоменава измиването на нозете на апостолите от Христос. В това действие има и една дълбока тайна, в която учениците участват без да го съзнават. Господ идва на света, за да умие всички хора от тинята на греха, а той, самата съвършена чистота, няма нужда от умиване. Човечеството обаче, без това умиване, извършено от Христос, нямаше да има надежда да бъде част от Него: „Ако не те умия, нямаш дял с Мене!”, казва Той на Петър.

С този акт Господ ни дава най-големия урок по смирение, като умива нозете на учениците си, и ни показва, че сме „дошли да служим, а не да ни служат.“

В този ден възпоменаваме Тайната вечеря, на която е установено тайнството Евхаристия или Причастие.

След тайната вечеря Иисус отива със Своите ученици на молитва в Гетсиманската градина, където е предаден от Иуда. С молитвата в Гетсиманската градина и залавянето на Христос вече навлизаме в скръбното време на Разпети петък и в ужасяващите страдания на Господ. Настъпва онази страшна нощ, в която се случва отричането на Петър, разпитът при Кайфа, издевателствата на войниците, лъжесвидетелствата, вопълът на Каиафа:

"Ти ли си Месията, Синът на Благословения?" и отговорът в напрегната тишина: "Аз съм!...".

Идва утрото, когато Христос е заведен при Пилат, които напук на еврейските религиозни водачи е готов да освободи Затворника, който му се струва безобиден мечтател. Но за да запази благоволението на Кесаря, когато чува, че този Назарянин е бунтовник, провъзгласил се за Юдейски Цар Пилат си умива ръцете и предава Спасителя на кръстна смърт.

На Велики четвъртък се по време на Св. литургия се извършва Велик маслосвет, а вечерта на утренята се извършва служба на Страстите Христови, на която се четат 12 откъса от Евангелията, обхващащи събитията от Тайната вечеря до Погребението на Спасителя.

На Велики петък, когото се възпоменават съдът, кръстният път по Голгота, разпятието и погребението на син човечески, вечерта в храмовете се извършва опелото Христово, с което започва Велика събота.

Като Църквата възпоменава събитията, станали през страстната седмица призовава вярващите да са съпричастни към тях и ги съпреживяват в съответните църковни служби.

Разпети петък е същевременно най-тъжният и най-спасителният за християните. След като претърпява неописуеми страдания на кръста, изкупвайки човешкия род от игото на греха, Синът Божи е поставен в гроба, който също е изкупен от него. Човеците разпъват на кръст своя спасител.

Той от своя страна не прави нищо, за да прекрати страданията си, които са убийствени.

Търпението, което проявява е необикновено, защото се извършва велико тайнство. Най-добрият между добрите, най-праведният между праведните, е осъден от разярената и обезумяла тълпа.

"Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде своя единороден син, та всякой, който повярва в него, да не погине, а да има живот вечен."

Със своите доброволни и спасителни страдания невинният Христос изкупва падналото човечество и му дава възможност да придобие живот вечен. В мъченичеството му сияе любовта към него. Благодарение на невинната жертва гробът става люлка на живота, а краят на човешкия живот - негово начало.

Чуйте коментара в звуковия файл.