"Старите гори се характеризират с голяма разнообразие – в тях има и стари дървета, и млади, и участъци с много млади дървета и повече генетично разнообразие. В една стара гора има всичко. Може да имате някои криви дървета, които обаче се оказват по-устойчиви към по-неизвестни условия на климата", казва доц. Момчил Панайотов, специалист по Дендрология и преподавател в Лесотехническия университет, учен от авторския кръг отворената платформа за знание "Климатека". Момчил Панайотов се занимава активно с проучване на планински гори, ефектите върху тях от различни природни нарушения и промени в климата. Той е и експерт по изготвяне на Националната стратегия за адаптация към измененията на климата на Република България и Плана за действие към нея, сектор Гори. И понеже у нас през април месец традиционно се отбелязва Седмица на българската гора и на лесовъдите, Момчил Панайотов разказва за състоянието на българските гори и за това как се справят те с климатичните промени.
"Аз винаги повтарям на моите студенти, че най-старите дървета, на пръв поглед, са най-грозни, защото те са оцелели. Това е факт. И в една стара гора имаме много повече разнообразие и много повече сили за реакция срещу неизвестното. Затова казваме, че старите гори трябва да бъдат пазени на всяка цена, защото те са резервоара на такива устойчиви гени. Те са и това място, където се опазва биоразнообразието, което не е стопански ценно, но е много важно", обяснява Момчил Панайотов. И разказва за старите гори у нас, къде се намират и каква е отговорността ни да ги опазим.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
