"Добре дошли, деца от всички възрасти!" – с тези думи започва магията там, където се поставя началото на всяко изкуство. Някога на улицата, днес на манежа, циркът е все така обичан и вълшебен. Макар към момента да успяваме да изместим фокуса дори от него.
Времето, в което живеем, доказа, че ставаме все по-добри в това изместване. Ако искаш да насочиш вниманието към културата, снимаш видеа. Ако искаш да покажеш измамата, завърташ се на 360 градуса от нея. Ако искаш да говориш за душата, до уши се навираш в материалното. Удряш едно, пък друго се пука и се чудиш откъде ти е дошло. От цирка в нас ще да е.
"Какво се случва" обаче се опита да върне цирка там, където му е мястото – на сцената на изкуството. Причината: навръх Великден се навършват 125 години от първото официално представление на българска циркова трупа, с което се поставя и началото на българското цирково изкуство.
За цирка Тодор Колев казва, че е най-трудното изкуство, от което започва всяко друго. А Федерико Фелини твърди, че е не просто трудно изкуство, а културата на една нация.
Акд. Алексадър Балкански, един от най-ярките представители на цирковото изкуство у нас, шесто поколение цирков артист, чиято семейна история започва от Италия и продължава в България, основател на цирк "Балкански", смята, че циркът трябва да излезе извън манежа, да се говори за него с любов и разбиране, за да може да бъде победен всеки "циркаджия".
"Нивото на истинския цирков артист в цирка не може да бъде достигнато от грешките, глупостта, невежеството на някои парламентьори. Когато кажат в парламента "циркаджия", първо трябва да се огледат те самите", каза той в ефира на програма "Христо Ботев".
Акд. Балкански разказа за богатството на цирка – за всичките седем жанра и техните поджанрове; за таланта, гъвкавостта и уменията на цирковите хора; за уникалната програма на цирк "Балкански"; за съдбата на фамилията си – най-старата италианска мигрантска фамилия у нас, и то циркова; за идеите си за развитие на цирковото изкуство у нас и образованието на бъдещите майстори в него; за цирка като сцена на джаза.
Думите му пренасят там, където всичко е възможно. Където изящна, фина, уж крехка и чуплива дама, може да понесе целия свят в ритъма на движенията си, извисена някъде нависоко, където съществува само въжето и нейното умение да го подчини на ума и концентрацията си. Там, където мъж в трико показва истинско мъжество – грациозно, чувствено, красиво и с лекота, за да докаже на какво е способно човешкото тяло. Където червен нос разказва абсурда на света и разсмива до сълзи, макар понякога на самия него до сълзи да му се плаче. Там, където времето не познава граници, пространството – гравитация, цветовете преливат от един в друг и създават нови и невиждани багри, магията е жива реалност, любопитството и изненадата са господар, а детското е във всеки и е на почит. Там, където мечтите се сбъдват и невъзможното е само дума, която феномени борят, за да преобърнат представите не на едни, а на хиляди развълнувани очи.
За този вид шедьовър акд. Александър Балкански говори в звуковия файл.
Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън". Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година. Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..
Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore. "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg