В очакване на Възкресение – Саймън Ратл дирижира Матеус Пасион

Тази събота в музикалната вечер на програма „Христо Ботев“ (23 април от 20 часа) ще прозвучи небезизвестната монументална творба, която пресъздава събитията от живота на Иисус Христос през Страстната седмица – „Матеус Пасион“ от Йохан Себастиан Бах. Американският режисьор Питър Селарс нарича това произведение "върхът Еверест" в музиката. Записът, който днес ви предлагаме, е от 19 ноември 2021, когато изтъкнатият диригент Саймън Ратл за пореден път умело изкачва този връх на западната музика с двата си бъдещи мюнхенски ансамбъла – Смесения хор и Симфоничния оркестър на Баварското радио, които ще ръководи от сезон 2023/2024. Концертът се е състоял в престижната зала "Херкулес", която се помещава в Мюнхенската резиденция и някога е била тронната зала на крал Лудвиг I. Името ѝ идва от големите гоблени по стените, които разказват мита за древногръцкия герой.

Сър Саймън Ратл предизвиква сензация в Берлин през 2010, както и в последвалите многобройни гостувания в Европа и Америка, с изпълненията на „Матеус“ и „Йоханес Пасион“ в сценичната "ритуализация" на Питър Селарс, както режисьорът сам я нарича. Според неговата концепция, "Бах е написал "Матеус Пасион" не като концертно или театрално произведение, а като "трансформиращ ритуал, простиращ се отвъд времето и пространството, като молитва, като медитация". Селарс допълва, че хорът цели да въплъти идеята му, че произведението не е изявление, насочено навън към публиката, а вътрешен диалог под формата на музика – "общност, която разговаря със себе си".

Бах композира "Матеус пасион" преди почти 300 години за 5-ма солисти, два хора и два оркестъра, като пресъздава събитията от последните дни на Иисус на Земята - Тайната вечеря, предателството на Юда, залавянето, съда и поругаването на Сина Божи, пътя към Голгота, разпятието и смъртта. Текстът на произведението е съставен с помощта немския поет и либретист Кристиан Фридрих Хенричи, познат още с псевдонима Пикандер. Повествованието за страданията на Иисус е изложено в партията на Евангелиста – използвани са 26 и 27 глава от писанието на Матей. За текстовете на някои от ариите Пикандер използва стихове на либретиста, с когото Бах е работил във Ваймар, Саломо Франк, включва още и публикации на поета Бартолд Хайнрих Брокес. Текстът, който познаваме днес, е от преработените издания в периода от 1743-46 година. "Матеус пасион" е изпълнен за първи път през 1727 в Лайпциг, но произведението остава неразбрано и неоценено от съвременниците на Бах. След смъртта му през 1750 тази, както и повечето му композиции, са забравени. И така до 1829, когато двайсетгодишният Феликс Менделсон-Бартолди представя отново "Матеус пасион" и определяйки го като "най-великата от всички християнски творби", поставя началото на един своеобразен ренесанс на свещената хорова музика на Бах.

Сред световноизвестните водещи диригенти има едва няколко, които изпълняват "Матеус Пасион" на Бах. Причината е, че много малко от тези, които успешно дирижират стандартния репертоар от XIX век от Бетовен до Малер, са изучавали изпълнителската практика на бароковата музика. Ратл, който редовно работи и с ансамбли за старинна музика, е едно от малкото големи изключения. В интервю за Баварското радио той споделя: "Въпреки че през младостта си свирих много барокова музика като клавесинист, дълго време съзнателно я избягвах като диригент. И за това имаше причина: ако като диригент не се страхуваш от "Матеус пасион", по-добре избери друга професия. Трябваха ми години, за да усетя, че ми е позволено да стъпя в тези води на Бах. "Матеус Пасион" не допуска нищо друго освен честност. Тази музика е огледало, което ви показва кои сте. Може би ще се погледнете в огледалото и ще научите нещо, което не сте искали да знаете." За подготовката на концерта в Мюнхен Саймън Ратл разказва, че по време на репетициите членове на хора и оркестъра, с които неуморно са работили близо шест седмици, са отивали при него силно развълнувани с думите: "Сега разбираме какво е да потънеш в сълзи" и се е налагало да взимат кратка почивка преди да могат да продължат.

Ще имате удоволствието да слушате безспорно един от най-харизматичните Евангелисти на нашето време – британския тенор Марк Падмоър, а в ролята на Христос прекрасен дебют прави Георг Нигл. Останалите солисти са: Камила Тилинг (сопран), Магдалена Кожена (мецосопран), Родерик Уилямс (бас) и Андрю Стейпълс (тенор). Солистите, катедралния момчешки хор от Аугсбург, Смесения хор и Симфоничния оркестър на Баварското радио, дирижира Саймън Ратл.

Снимки: br-so.com