Какво кара един млад учен да остане да се занимава с наука в България и какво трябва да се случи, за да не бъде науката луксозно поприще – разказва ас. Нина Нанкова от Института по обща и неорганична химия на БАН, отличена с престижната награда "За жените в науката".
Нина е бакалавър компютърна химия и магистър медицинска химия, а отличието ѝ бе връчено за изследване на лечебния потенциал на растението каменен лотос при човешки коронавируси.
Работата ѝ започва през 2017 година. Тогава ас. Нанкова и екипът ѝ забелязват, че растението действа оздравително при конюктивит и херпес и решават да проучат лечебните свойства на каменния лотос и срещу грипните вируси. С избухването на пандемията, работата им се насочва към потенциалните лечебни свойства на растението срещу COVID-19.
Проектът е новаторски не само за нас, но и за света. Резултатите му биха имали съществено значение в областта на химията и медицината. Освен с проекта за антикоронавирусната активност на растението, асистент Нина Нанкова работи по разнообразни изследвания в лабораторията "Теоретична химия".
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
