Така е за словаците и поляците. Подобни в двете традиции са и великденските кошници, в които се слагат боядисани яйца, сладкиши, „великденско овне“ или „бабка“, празнична шунка или друг колбас, за да бъдат осветени в църквата, преди да се сложат на трапезата. В Словакия мъжете ритуално потупват жените с камшичета от сплетени върбови клонки и ги поливат с вода. В днешно време водата е заменена с парфюм – в търговската мрежа се продават специални парфюмчета за поливане. Великденските яйца може да бъдат украсени и с изящна плетеница от тънка тел, произведение на традиционен местен занаят.
Много красиви и разноцветни са така наречените „палми“, които поляците правят сами или купуват за „Палмова неделя“ – Цветница. Правят се от сухи цветя, клонки, треви, чемшир и се пазят до следващата година за здраве и благополучие на дома. Някои селища се надпреварват да направят най-високата и красива „палма“, която може да достигне няколко метра. С палмите хората се потупват за здраве и късмет. В кошницата и на празничната трапеза на поляците присъства хрян за сила и здраве. Друг специфичен обичай е яйце да се раздели на парченца, които сътрапезниците си поднасят един на друг, разменяйки си благопожелания.
В съседна Сърбия яйцата се боядисват в петък. Първото червено се докосва до лицето на всички в дома за здраве. Не се прави козунак, а празничен хляб с яйце, подобно на традиционните обредни хлябове у нас. Чукането с великденски яйца на места е масово състезание и атракция, която събира стотици любители. Агнешко се яде само ако Великден се падне след Гергьовден. Иначе се отговява с друго месо.
С разказ за обичаите, традициите, ястията, свързани с Възкресение, и наименованията им в Словакия, Сърбия и Полша в предаването „За думите“ гостуват доц. Даниела Константинова, гл.ас. д-р Сава Стаменкович и доц. Станка Бонова от Великотърновския университет.
Чуйте повече от звуковите файлове.
Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..
На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е участник в..
Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..
Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg