Полет с балон над скалните грамади на Кападокия

публикувано на 03.05.22 в 08:19

Няма друго място по света, където зъберите да разказват приказки. Един час е полетът със самолет от София до Истанбул и още толкова ще ви отнеме да стигнете до Страната на хубавите коне, както се превежда името на Кападокия.

Наричат каменните грамади Комините на феите, а най-хубавите хотели са вкопани в скалите. Към името си всеки от тях е добавил думата "пещерен". Защото наистина си е така. Можете да докоснете грапавите каменни стени на стаите си, без да се лишавате от всички удобства на цивилизацията.

Кападокия е и мястото, където в Турция от векове гледат лозя и правят вино. Еликсирът обаче има далеч по-различен вкус, след като е отлежавал в подземна изба и се пие в ресторант, чиито дивани са изсечени от камък в канарата. Закуската пък е под открито небе в градината под пъстри тенти, докато околните скални къщи надничат в чиниите ви.

Хапването, както навсякъде при комшиите, е опасно вкусно, но то не е най-важното, което да ви задържи в Кападокия.
Тук може да бродите с дни и да не видите две еднакви природни чудесии, да влезете в две еднакви раннохристиянски църкви, да видите две еднакви писани паници при грънчарите, които обикновено са такива поне пет поколения назад.

Да не говорим за подземните градове и манастири, из чиито коридори може да бродите с часове и да се чудите как плъзгащи се камъни се превръщат в умели капани или неразбиваеми врати, как някогашните християни са се криели от враговете си, но са успявали да си изградят приличен бит с хамбари, изби, кладенци, отдушници и бани.

Кападокия е историческа област в Мала Азия, разпростряна предимно в провинция Невшехир. Тя има уникално историческо и културно наследство. Приказните "комини" са се формирали преди 13 милиона години и сега са впечатляващи природни скални образувания, сякаш обитавани от призраци.
В националния парк Гьореме можете да се дивите на изумителните манастири, църкви и къщи, издялани в меките скали преди стотици години. Има над 30 църкви и параклиси с фрески от IX и XI в.

Приличащи на японски вишни сакура дървета, се оказват "овошки на желанията" – всеки връзва книжка или парцалче на клоните им и си намисля нещо, което със сигурност ще се сбъдне. Съседното дръвче пък синее неистово от стъклени сини очи против уроки. Даваш една лира и закачаш един "божествен поглед" от свое име.
Магия има дори при обикновени неща като писаните глинените паници. Когато ги нагрееш на слънчева светлина и загасиш лампата, те светят с подобни на фосфоресциращи шарки.

Местната легенда разказва, че едно момче не може да се ожени, ако не усвои умението да "гали" глината, за да извайва жена си. А момичето трябва да се научи да тъче килими, за да завързва с търпение възелчетата на семейния живот.

Да отидеш до Кападокия и да не полетиш с балон е углавно престъпление. Въздухоплавателните средства от надуваем тип в цялата околност са общо 150 и към пет часа сутринта трафикът в небето е доста по-оживен от този на земята.

Първите слънчеви лъчи близват причудливите скални образувания, известни по цял свят като "комините на феите", разноцветните балони се реят над тях, а всеки кадър е като пощенска картичка.

Имената на градчетата долу се търкалят в устата като турски сладкиш – Чавушин, Гьореме, Юргюп, Ортахисар, Учхисар, Аванос и Невшехир.

Пилотите на балоните ту бръснат с дъното на коша скалистите зъбери, ту издигат леталото на 1000 метра височина. От там манастирите и църквите в скалите предизвикват още повече преклонение. Ранните християни са изповядвали вярата си, издълбавайки храмове в камъка. Подземните градове понякога са на осем етажа надолу.

Романтиката гъделичка любопитството с пещерните хотели. Повечето от тях навремето са били къщи, днес предлагат всички удобства с типичен скален уют – докосваш стената, а тя е от грапав камък. Винената колекция на хотела отлежава под земята, а от прозорчето, изсечено в канарите можеш да видиш лозовите масиви, където събира слънце гроздето.

Скалите са образувани от лава при изригването на вулкани преди милиони години, а ерозията ги е дооформила. Образувалите се кухини са се оказали идеални за жилища. А понеже скалите не са много твърди хората лесно са успявали да ги разширят и издълбаят нови.