Факт е Анексът към Националния рамков договор. Заложено е увеличение от 25% на медицинските дейности, което е в сила от 1 май. Оказва се обаче, че някои клинични пътеки не са увеличени.
За първи път по-високите цени са обвързани със заплатите в болниците, независимо от факта, че директорите на болниците са недоволни от това решение.
Вярна ли е посоката, която задава държавата за увеличение на клиничните пътеки, от която произтича обвързаността със заплатите в болниците?
"Проблемите със заплатите в здравната сфера стоят от години. Причините за това са множество. От една страна, има желани специалности, а цените на клиничните пътеки, свързани с тези специалности, са недостатъчно добре финансирани.
Когато говорим за реално предприетите мерки от страна на правителството, както от страна на НЗОК и подписания Националният рамков договор мерки, 25% са крайно недостатъчни за инфлационната спирала, в която се намираме.
Най-вероятно българската инфлация ще достигне около 13-14%. Това спрямо цените на клиничните пътеки би следвало да се повишат средно с 40-50% по отношение на инфлацията, но и по отношение на цените на горивата, електроенергията, на консумативите, на лекарствата и не на последно място на разхода за заплати в лечебните заведения“, споделя здравният икономист Аркади Шарков в "Нашият ден“.
Има ли риск между обвързаността на заплати и клинични пътеки?
“Приходите на лечебните заведения зависят от клиничните пътеки. За да има приход съответно по клинична пътека, пациентът трябва да е отишъл и да се лекува в дадена болница. Поради това заетостта на леглата от началото на година до момента в лечебните заведения, ако го сравним с периода 2019 (базова година преди Covid пандемията), e 64%, a в момента са 50%.
Има спад от 14% на заетостта на леглата в болниците. Пациентите трябва да се настроят и отново да започнат да посещават лечебните заведения. Обвързаността между заплати и клинични пътеки крие риск да се занижи качеството, или ще има недостиг на средства за заплати и някои от болниците ще бъдат докарани до фалити. Има риск отново да се увеличат фиктивните хоспитализации”, посочва Аркади Шарков.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"МЕД – месенето е демокрация" е инициатива, създадена от студенти от департаментите "Политически науки" и "Медии и комуникации" на НБУ, която цели да запознае учениците с демократичните инструменти, правото на избор, последствията от него и съобразяването с мнозинството. Участието в инициативата става чрез включването в интерактивна симулативна игра,..
Николай Конопов е родом от Свиленград, тромпетист, а днес и животновъд. След години работа в чужбина той се завръща в България, за да живее в малкото сакарско село Костур, от което е семейството на майка му. Неговото собствено семейство – съпругата му и трите му деца са до него в приключението животновъдство. Първоначално те отглеждат кози, а..
Гл. ас. д-р Гергана Георгиева е изследовател и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейните научни интереси са свързани с геофизиката, сеизмологията и глациологията. Освен академичната си дейност, тя е активен полярен изследовател, участвала вече в шест антарктически експедиции . През тази година..
Седмото издание на Въздушната обиколка на България стартира с особено символично значение – събитието е посветено на два важни юбилея: 100 години от присъединяването на страната ни към Международната въздухоплавателна конвенция и 110 години от създаването на първия български самолет от легендарния пилот и конструктор Асен Йорданов. В ефира на..
От 18 до 23 септември 2025 г. възрожденската Самоводска чаршия във Велико Търново се превърна в сцена на едно от най-обичаните културни събития у нас – " Нощ на Самоводската чаршия и Фестивал на занаятите ." В продължение на шест дни десетки майстори, творци и музиканти от цялата страна събраха посетители от всички възрасти, за да ги потопят в..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg