Среща с Вердиевата интерпретация на темата за героизма и жертвоготовността

В поредицата на "Неделен следобед", посветена на непознати оперни творби на 8 май, избираме Вердиевата "Жана д`Арк" от програмата на Международния музикален обмен на Еврорадио.

"Жана д’Арк" е опера от Джузепе Верди в пролог и три действия, либрето Темистокле Солера по мотиви от трагедията "Орлеанската дева" на Фридрих фон Шилер. Световна премиера е на 15 февруари 1845 г. в Милано, в Ла Скала.

В средата на 19 век историята на Жана д'Арк, обикновеното момиче, избрано от Бог да поведе френската армия към победа срещу английските нашественици през 1429 г., вдъхновява композирането на много опери, сред тях създадени от Никола Вакаи през 1827 г. и Джовани Пачини през1830 г., чиято основа е пиесата на Шилер. През 1832 г. Росини пише кантата със същото име за контраалт и пиано. Издателят Джулио Рикорди моли Солера да провери авторските права на неговото либрето, като казва, че е чувал и за френски обработки по темата. Солера отговаря, че пиесата на Шилер не е в основата на работата му и творбата му е "Изцяло оригинална италианска драма", въпреки че всички намират удивително сходство с пиесата на Шилер.


В операта си Верди поставя акценти върху благочестивата преданост на младата жена към Бога, краля и страната. Наред с безкористните идеи и смелост на Джована, публиката ще открие и нежеланието на Карло да защитава страната си от чуждия враг, както и моралната слепота на Джакомо, която го кара да приеме божествената мисия на собствената си дъщеря Джована, като притежание от дявола.

Верди пише седмата си опера за Миланската Скала в продължение на 3 месеца – от декември 1844 до февруари 1845, като същевременно дирижира репетициите на новата постановка на "Ломбардци".
Либретото на Солера предлага на Вреди не онази завладяваща типично оригинална италианска история. "Девата от Орлеан" на Шилер носи всички недостатъци на исторически неточности. Но Шилер се интересува повече от поетиката, а не от историята, Солера пък представя театрална сензация и свежда главните действащи лица до три. В операта се разглежда единствено любовта на Жана и Шарл, и обвинението ѝ във вещерство от собствения ѝ баща Жак. Критикуваното либрето е в основата на факта, че операта е почти забравена в годините след премиерата.
Музикално образът на Жана е един от най-завладяващите и всяка нейна ария е великолепна, едновременно разтърсваща в драматичен план и изумително оперна.


Ето и малко история.
Първата Джована е Ерминия Фрезолини, която преди това се появява в "Ломбардци" на Верди две години по-рано. Кралят на Франция Шарл (Карло) е изпълнен от съпруга ѝ Ангонио Поджи, а Филипо Колини е бащата Жак (Джакомо).

Сам Верди оценява високо операта си, но не е доволен от импресариото на Скалата Бартоломео Мерели, който се опитва да придобие правата върху партитурата. Той се заклева никога повече да не работи с импресариото, както и никога повече да не стъпи на сцената в Милано. В следващите 36 г. наистина там не се играе нито една опера на Верди.
Публиката приема операта, въпреки че критиците я посрещат с пренебрежение. Все пак представленията са 17.

• "Жана д’Арк", опера от Джузепе Верди в пролог и три действия