Честваме Деня на Европа с Европейския концерт на Берлинската филхармония в Лиепая - Латвия

9 май – Денят на Европа, според едни, Денят на Победата, според други. Трети го честват като Ден на майката, четвърти – като Ден на учителя. Някъде по света 9 май е Ден на освобождението, Ден на независимостта и дори Ден на възпоменанието. Денят е важен и защото е рождена дата на музиканти като Джовани Паизиело, Булат Окуджава, Били Джоел, или Ан Софи фон Отер. Но все пак, в последните десетилетия 9 май за нас е преди всичко Денят на Европа, затова в Музикалната вечер в понеделник (9 май, от 19.30) почитателите на класиката имат рядката възможност да чуят последния Европейски концерт на Берлинската филхармония, който се състоя само преди дни – на 1 май, в латвийския град Лиепая.

Серията Европейски концерти на Берлинската филхармония започва през 1991 г. по идея на Клаудио Абадо, който около две години преди това е избран за главен диригент и артистичен директор на най-престижния симфоничен състав в света, след смъртта на Херберт фон Караян. Първият Европейски концерт е дирижиран от Абадо на 1 май 1991 в Прага. В следващите три десетилетия всяка година на 1 май Берлинските филхармоници представят поредния си Европейски концерт в различни прочути зали и исторически сгради из цяла Европа – от Палацо Векио във Флоренция до Прадо в Мадрид, от Версай в Париж до Театър Одеон в подножието на атинския Акропол, от Истанбул до Оксфорд, от Палермо до Санкт Петербург. Датата е знакова – 1 май 1882 е денят на официалното основаване на Берлинската филхармония.

На 1 май преди 140 години група от 54-ма амбициозни музиканти формира в Берлин независим оркестър – ражда се Берлинската филхармония. Първият ѝ ръководител е Ханс фон Бюлов, един от най-прочутите диригенти на XIX век, виртуозен пианист и композитор. Тъй като Ханс фон Бюлов е изключителен музикант, той залага основата на отличителния и безпогрешно разпознаваем стил на музициране на Берлинската филхармония. Негови наследници са трима диригенти-легенди: Артур Никиш, Вилхелм Фуртвенглер и Херберт фон Караян. Всеки от тях ръководи филхармонията в продължение на около три десетилетия и всеки от тримата е важен фактор за развиването на невероятния берлински звук. В ерата на Караян – не само изумителен музикант, а и гениален мениджър и експерт по връзки с обществеността и медиите, Берлинската филхармония става световноизвестна с много турнета и внушителен брой звукозаписни реализации. След смъртта на Караян през 1989 г., оркестрантите избират за свой лидер един от гениите на ХХ и XXI век, "най-естествения и най-завладяващ от диригентите" – Клаудио Абадо, който разширява рамките на репертоара със съвременни творби и въвежда програмни цикли, фокусирани върху определени теми. Невероятно харизматичният Саймън Ратл, който наследи Абадо и беше главен диригент от 2002 до 2018 г., изпълняваше с Берлинската филхармония музика от епохата на барока до произведения, създадени в последните години. А на 19 август 2019 г. руският евреин Кирил Петренко официално встъпи в длъжност като главен диригент на най-престижния световен оркестър с амбициозна програма за първия сезон, включваща например Деветата симфония на Бетовен, Шестата на Малер, творби на Сергей Рахманинов и Йозеф Сук, както и операта "Фиделио".

Изборът на Петренко бе съпроводен от най-ожесточената дискусия в историята на знаменития оркестър. Никога няма да забравя един вопъл, публикуван в немската преса: "Еврейски гном ще ръководи Берлинската филхармония!". След цяла година слухове, обсъждания, притеснения и спорове, през октомври 2016 ръководният екип на  филхармонията официално обяви, че Кирил Петренко ще наследи Саймън Ратл на поста главен диригент и ще встъпи в длъжност на 19 август 2019. Така дребничкият и не особено симпатичен на пръв поглед маестро влезе в историята като първият евреин и първият роден в Русия главен диригент на Берлинската филхармония.

Петренко е роден в Омск на 11 февруари 1972. Баща му – цигуларят Гари Петренко, е заслужил артист на Руската федерация и концертмайстор на Омския СО, майка му е музиковед. Като дете Кирил свири на пиано, дебютира на сцена на 11-годишна възраст. Когато е на 18 заедно със семейството си емигрира в Австрия, където баща му започва работа в провинциален оркестър. Кирил Петренко завършва Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена в класа по дирижиране на Урош Лайовиц. Посещава майсторски класове на Мюнг-Вун Чунг, Едуард Даунс, Петер Йотвьош и Семьон Бычков. От 1997 до 1999 г. е капелмайстор във Виенската Фолксопер, продължава като Генерален музикален директор на Театъра в Майнинген, където прави впечатление с представянето на всички опери от тетралогията "Пръстенът на нибелунга" в четири последователни вечери през 2001. Повече от десетилетие по-късно – през 2013 г., Кирил Петренко направи фурор с Вагнеровата тетралогия в Байройт и беше поканен да дирижира цикъла отново през 2014 и 2015 г. Кариерата му продължава в Комише Опер – Берлин, а докато е там, дебютира в Баварската държавна опера през 2003 и на пулта на Берлинската филхармония през 2006. През 2013 г. встъпва в длъжност като Генерален музикален директор на Баварската Държавна опера. Днес Кирил Петренко е изцяло отдаден на работата си с Филхармонията в Берлин, за която казва още след първия съвместен концерт в далечната 2006 година, с програма, включваща творби на Барток и Рахманинов:

"Най-забележителното в Берлинската филхармония е способността и смелостта на всеки отделен музикант, независимо дали е солист от дървените духови или тутист от щрайха, да излъчва невероятна свобода, докато свири. Тази свобода поддържа цялата структура видима през цялото време, това е контролиран риск, в който общата съгласуваност не започва да се колебае и който въпреки всичко позволява пълно освобождаване по време на изпълнението".

Както отбелязват критици: "Неистовата музикална емоционалност на Петренко" и "задълбочените му интерпретации" винаги са магнетично-електризиращи както за оркестъра, така и за публиката. За съжаление, настоящият изключително талантлив и достоен главен диригент на Берлинската филхармония нямаше възможността да дирижира Европейските концерти на 1 май 2020 и 2021 г. в някоя от големите музикални столици на Стария континент. Причината е ясна – пандемията, която ограничи Берлинските филхармоници в техния град и тяхната зала. Затова пък концертът на 1 май 2022 беше планиран за представяне на много специално място – в Националния академичен театър за опера и балет в Одеса, Украйна. Емблематичният град, известен като "столица на хумора" и най-доброто място за живеене в Украйна, е бил избран за локация на Европейския концерт доста преди 24 февруари 2022, но продължи да изумява посетителите на сайта на Берлинската филхармония повече от месец, докато в първите дни на април все пак не бе обявено, че концертът на Берлинските филхармоници няма да се състои в Одеса, където в момента се разиграва съвсем друг театър. Европейският концерт бе преместен в Голямата кехлибарена концертна зала в Лиепая – популярен курорт в Западна Латвия, разположен на брега на Балтийско море. Първоначалната програма също бе променена. В знак на солидарност с народа на Украйна Кирил Петренко и Берлинските филхармоници включиха в Европейския концерт пиесата за струнен оркестър "Елегия" на украинския композитор Валентин Силвестров. Реверанс към домакините е първата творба – "Музика Долороза" на прочутия латвиец Петерис Васкс. Звездната солистка е родената в Рига оперна дива Елина Гаранча, която се гордее с латвийските си корени. Тя изпълнява известния цикъл "Народни песни", създаден от Лучано Берио специално за изумителния глас на първата му съпруга – Кати Берберян. Участието на Гаранча в събитие в подкрепа на Украйна не е случайно. Няколко дни след началото на войната певицата заяви в официалния си профил във Фейсбук:

"Скъпи приятели, информирам ви, че миналия четвъртък, в първия ден на атаката срещу Украйна, се оттеглих напълно от всякакви бъдещи концерти в Русия. Намирам за безотговорно и крайно неморално името ми да се свързва с всякакви събития в страна, която е решила да се включи в престъпната война, водена от руския режим срещу демократичната и независима нация на Украйна и срещу европейското отворено общество като цяло. Не мога да подкрепя хората, които подкрепят Путин и неговия режим, дори ако тези хора са се оказали в капан, който не им позволява открито и честно да изкажат мнението си. Като латвийка знам какво е инвазия и окупация, като майка уча децата си на смисъла на морала, тъй че аз заставам с моя глас за свободата и независимостта на Украйна! Войната НЯМА решение! Музиката наистина трябва да обединява. Какъв би бил светът без културен обмен помежду ни? Но, както показва историята, ние можем и трябва да можем да избираме коя идеология на политическите лидери да следваме!".

Дали водена от идеология, дали просто от човещина и емпатия, но доста сдържаната, на моменти хладна интерпретаторка Елина Гаранча се преобразява на сцената в Лиепая. Изпълнението на "Народни песни" за мецосопран и оркестър от Лучано Берио е красиво, прецизно, достойно и много емоционално.

В програмата на Европейския концерт следва симфоничната рапсодия "Тарас Булба" на Леош Яначек, вдъхновена от едноименната повест на Гогол, а на финала Берлинските филхармоници взривяват залата с великолепно изпълнение на патриотичната симфонична поема "Финландия" на Жан Сибелиус.