"Изящното изкуство трябва да излезе извън периферията на българската култура и най-вече извън периферията на приоритетите на Министерството на културата", смята портетистът Мартин Джачков, чиито творби стоят редом до тези на Салвадор Дали.
В "Какво се случва" майсторът и иноватор в колажа, който от години живее и работи в Париж, постави началото на дебата за българското изящно изкуство. Дебат, който от години липсва у нас.
Според него Министерството на културата, а до някаква степен дори и галеристкият бранш, няма нужната визия за създаването на условия за развитие на този сектор. Нивото, на което се намира изящното изкуство в България, е много по-ниско спрямо другите изкуства – като операта и театъра например.
Масово галеристите у нас дават под наем помещения, без да имат клиенти и се получава така, че артистите плащат, за да експонират творбите си, коментира още Джачков. Той е на мнение, че художниците, скулпторите и всички визуални артисти у нас в повечето случаи работят, без да достигат до нужния резултат. Галериите, твърди портретистът, не са достатъчно активни по отношение на търсенето и промотирането на съвременните български художници и автори.
Най-силно осезаема обаче е липсата на инициативи от страна на Министерството на културата. В повечето европейски държави този сектор е силно лукративен, съществуват и големи артсалони – като Фиак в Париж, Брафа в Лондон, Барселона Арт Феър в Испания и други. В България не само че не се създава такава среда, която да поощрява художествените и търговски срещи между галеристи, колекционери, куратори, директори на музеи и личности от света на международното съвременно изкуство, а също така и срещи с обикновени посетители, които нямат намерение да инвестират и закупуват творби, но пък искат да разберат по-добре същността на това изкуство и да се запознаят с новите лица в него; среда, която да се превърне в специализирано място, където регулярно да се показва най-доброто от света на изящното изкуството и където да се развива този бизнес; но и не се усвоява наличното, а именно – инфраструктури като градските галерии, които откриваме в почти всеки голям град у нас.
Мартин Джачков смята, че държавата е тази, която трябва да играе ролята на организатор на инициативи като артистичните салони и на медиатор между частния сектор, артистите, изкуствоведите и организациите. Държавата е отговорна и за промяната в Закона за меценатството, която трябва да настъпи.
"Меценатството е изключително важно и този закон, който съществува от 2015 година, е всъщност една имитация на закон. Той е безсмислено административно регулиране на лица и фирми, които извършват меценатска дейност. А смисълът на съществуването на този закон би трябвало да бъде в това да се поощри меценатството, т.е. да има активно привличане на меценати в културната дейност", заяви в "Какво се случва" Мартин Джачков.
Той открои и още една липса в сектора – преса, посветена на изящното изкуство, която да задава тона на най-новото и модерното в тази сфера.
Повече по темата, както и подробности за проекта, по който работи Мартин Джачков, и предстоящите му изложби в Пловдив чуйте в звуковия файл.
Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън". Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година. Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..
Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore. "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg