Какво е неутралитет в контекста на войната в Украйна, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“ проф. Стоян Сгурев, доктор по социология от Станфордския университет и професор в ЕSSEC – Париж.
"Неутралитет е нееднозначна концепция. Единият смисъл е състояние на неподкрепа на всяка от двете страни в конфликт. Другият смисъл е липса на ясно изразено мнение, липса на ангажираност и конотацията за безличност. Тези два смисъла дават възможност концепцията да бъде обсъждана по два различни начина от обществото. От една страна, може да се тълкува като желание да бъдеш безпристрастен, но в негативен план може да бъде видяна като незагриженост, липса на мнение и липса на емоционална ангажираност със страната, която е нападната.
Тези лингвистични разделителни линии се виждат и в българското политическо пространство и се припокриват с политическите разделения. Неутралитетът изглежда привлекателна концепция, но има ситуации, в които неутралитетът губи привлекателността си – тези, в които има изострен конфликт.
Да не забравяме, че ако запазваш еднакво разстояние и от агресора, и от потърпевшия, тогава на практика слагаш знак за равенство между тях, т.е. обезсмисляш делението на агресор и жертва. Неутралитет сам по себе си не е неутрален. Заемането на неутрална позиция в ситуация на изострен конфликт, не прави по-вероятно прекратяването на конфликта. Понякога една неутрална позиция може да спомогне за изострянето на конфликта."
Как бива представен неутралитетът в България
"Тук той се припокрива изцяло с политическия интерес. Ние си мислим, че когато лавираме между двете страни, когато търсим да сме третата страна, без активна позиция, това непременно ще доведе до намаляване на напрежението. Но това не е така, защото, когато има несъпоставимост на силите, както е в случая с войната в Украйна, тогава седенето настрана и невземането на позиция може в известна степен да окуражи агресора."
Социалният конфликт в България
"Не можем да разделяме външнополитическия от вътрешнополитическия конфликт. Те са свързани. Позицията спрямо Украйна се припокрива с разделителни линии в българското общество. Политическите елити инструментализират разделението на обществото и това води до подобен тип смайващи нагласи, каквито видяхме в проучването на YouGov. Това не е прецедент. Насаждането на противоречия се използва за чисто политически цели."
Политиката на снишаване
"Още при предишното правителство на ГЕРБ имаше такова снишаване и желание да не привличат вниманието на Европа, надявайки се, че по този начин ще бъде отвлечено вниманието от вътрешнополитическите проблеми на България. Това напомня как в руската опозиционна преса се говореше за този натиск върху хората, който остава от времето на Съветския съюз, в който си едновременно вътре и вън от системата. Т.е. живееш в системата, но има начини, по които можеш да си вън от нея. Снишаването е всъщност устойчив навик, който идва от социализма – дори и да не си съгласен с нещо, да можеш да подкрепяш това нещо."
От цветен филмът стана черно-бял
"Ситуацията в Украйна вкара разнообразието на социалния живот в една двойнственост, където трябва да си или от белите, или от черните. Но в България управлението и външната ѝ политика са водени само от нейните зависимости. Заедно с наратива за енергийната зависимост, който беше използван от правителството на ГЕРБ. Въпросът е конкретната политика на управление да не се свежда до управление на зависимости. Във външната политика трябва да има ценностен елемент и България да се държи като член на ЕС и НАТО. Опасно е, когато поведението на един политик е сведено до конкретни интереси."
Професор Десислава Бошнакова, преподавател в Нов български университет, журналистът Георги Караманев, създател на сайта "Дигитални истории" и финансистът и автор на детската поредица "Финансова грамотност за деца с Пеги и Мози" са част от участниците в дискусията, организирана от "TEDxSofia" на тема "Ако имах едно училище" "Всеки от нас е..
На 11 ноември тази година се проведе значимо събитие за българската предприемаческа екосистема – първото издание на “Hall of Fame – Зала на славата на българските предприемачи”, организирано от BESCO. Събитието имаше за цел да отличи изключителен представител на предприемаческата общност, който с успехите си и приноса си е допринесъл за развитието на..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на българите, защото именно тогава Георги Господинов спечели наградата с романа си "Времеубежище". Това бе момент на истинска национална гордост и радост. Днес писателят ще получи и друго значимо..
Все по-актуална става темата за бъдещето на държавния ТЕЦ "Марица-Изток 2" и бъдещето на прилежащите към комплекса въглищни мини. Какво представлява европейската зелена сделка за миньорските общности и каква е съдбата на въглищната електроенергия у нас – тази дискусия повдига изложбата на бразилския фотожурналист Тука Виейра, която е част от..
В рубриката "Епизоди от живота" този път насочваме поглед към вдъхновяващото събитие в кюстендилското село Смоличано – четвъртото издание на младежкия художествен пленер "Есенен вятър", организиран от Народно читалище "Пробуждане" 2020 г. Събитието ще бъде отбелязано със специална изложба, която ще бъде открита на 15 ноември в културния център..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон..
"Sci-Fi Фолклор" изследва културния континуитет между две на пръв поглед противоположни естетически територии, маркирани от времевата дистанция на миналото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg